Майкл Коннелли - Хари

— Някога разговаряли ли сте лично с господин Елайъс?

— Не. Мислех си, че съпругът ми може да ме следи. След онзи ден, когато ги подслушах и разбрах, че е той, Сам ме отвращаваше. Предполагам, е разбрал, че съм го разкрила. Струва ми се, че Рихтер ме следи. Той или неговите хора.

Бош осъзна, че Рихтер може да е някъде наблизо. Линдел бе споменал, че в момента местонахождението му е неизвестно. Той погледна към входната врата и се сети, че я е оставил отключена.

— Затова сте изпратили на Елайъс онези писма.

— Да, анонимно. Исках да разкрия тези хора, но да не ме замесва… Зная, че е егоистично. Бях ужасна майка. Сигурно съм си представяла, че лошите мъже ще бъдат опозорени пред света, без това да се случи с лошата жена.

Докато говореше, в очите й се четеше мъка. Бош очакваше отново да се разплаче, но тя се овладя.

— Засега имам само още няколко въпроса — каза той. — Как научихте адреса на онази уеб-страница и входа към тайния уеб-сайт?

— За сайта на Шарлот ли говорите? Съпругът ми не е много умен, детектив Бош. Богат е и това винаги му помага да изглежда интелигентен. Беше си записал указанията, за да ги запомни и ги криеше в бюрото си. Аз ги намерих. Мога да работя с компютър. Влязох в онзи ужасен уеб-сайт… и видях там Стейси.

Отново нямаше сълзи. Бош се озадачи. Кейт Кинкейд говореше монотонно, сякаш рецитираше. Но чувствата й бяха скрити дълбоко под повърхността.

— Смятате ли, че мъжът на онези снимки със Стейси е бил вашият съпруг?

— Не. Не зная кой е.

— Сигурна ли сте?

— Да. Защото съпругът ми има рождено петно на гърба. Казах, че не е интелигентен, но поне е проявил достатъчно разум да не се показва в онзи уеб-сайт.

Бош се замисли. Макар да не се съмняваше в разказа на Кейт Кинкейд, той знаеше, че за да обвинят Кинкейд, ще имат нужда от неоспорими доказателства — поради същата причина, поради която жената бе решила да не се обръща към властите. В момента просто една съпруга говореше ужасни неща за мъжа си. Фактът, че Кинкейд очевидно не е човекът на снимките от уеб-сайта означаваше сериозна загуба на улики. Замисли се за заповедите за обиск. Предварително сформираните екипи вече пътуваха към дома и офиса на Кинкейд. Надяваше се, че ще открият доказателства, които да потвърдят разказа на съпругата му.

— В последното си писмо — каза той, — вие предупреждавате Хауард Елайъс. Пишете, че мъжът ви знае. Това означава ли, че съпругът ви е знаел, че Елайъс е открил тайния уеб-сайт?

— Тогава вече, да.

— Как разбрахте?

— Заради поведението му — беше нервен, държеше се подозрително към мен. Веднъж ме попита дали съм пипала компютъра му. Значи знаеха, че някой души наоколо. Пратих писмото, но сега не съм толкова сигурна.

— Защо? Хауард Елайъс е мъртъв.

— Не съм сигурна, че го е убил Сам. Щеше да ми каже.

— Какво?

Логиката й окончателно го объркваше.

— Щеше да ми каже. Той ми разказа за Стейси, защо да не ми каже и за Елайъс? Пък и вие знаете за онзи уеб-сайт. Ако са мислели, че Елайъс знае, нямаше ли да го затворят или да го скрият някъде другаде?

— Не и ако просто са решили да убият натрапника.

Тя поклати глава.

— Въпреки това си мисля, че щеше да ми каже.

— Чакайте малко — рече Бош, все още объркан. — Говорите за признанието му, за което споменахте в началото на разпита, така ли?

Пейджърът му сигнализира и той го изключи, без да откъсва очи от Кейт Кинкейд.

— Да.

— Кога се случи?

— Снощи.

— Снощи ли?

Бош беше шокиран. Беше решил, че е ставало дума за преди седмици или дори месеци.

— Да. След като вие си тръгнахте. От въпросите ви разбрах, че вероятно сте открили писмата ми до Хауард Елайъс. Знаех, че ще стигнете до уеб-сайта на Шарлот. Беше въпрос само на време.

Той погледна надолу към пейджъра си. Търсеше го Линдел. На малкия дисплей след номера бе добавен кодът за спешност. Хари отново вдигна очи към Кейт Кинкейд.

— И най-после събрах куража, който не ми достигаше през всички тези месеци и години. Попитах го. И той ми разказа. И ми се присмя. Попита ме защо сега ме е грижа, след като не ми е пукало, докато Стейси е била жива.

Клетъчният му телефон иззвъня в куфарчето. Кейт Кинкейд бавно се изправи.

— Ще ви оставя сам.

Докато се пресягаше към куфарчето си, Бош я проследи с поглед. Тя взе чантата си и се насочи към коридора, водещ към спалнята на мъртвата й дъщеря. Хари се забави с ключалките, но накрая успя да отвори капака и да извади телефона. Търсеше го Линдел.

— В къщата съм — с напрегнат от възбуда глас съобщи агентът. — Кинкейд и Рихтер също са тук. Гледката хич не е от приятните.