Майкл Коннелли - Хари

Райдър носеше ръкавици и спокойно повдигна камерата, за да му я покаже.

— Дигитална е. Записваш каквото искаш, включваш я в това устройство и качваш записа. После го прехвърляш в компютъра си и го пускаш по мрежата. И всичко това от собствения си дом. Буквално е също толкова лесно, колкото…

Тя не довърши. Бош се завъртя и видя Ървинг, застанал на прага на стаята. Зад него бяха Линдел и адютантът на заместник-началника — лейтенант Тълин. Ървинг влезе в кабинета, подаде на Тълин мокрия си шлифер и му каза да изчака в друга стая.

— В коя, господин заместник-началник?

— В която и да е.

Ървинг затвори вратата. Вътре бяха той, Линдел и екипът на Бош. Хари имаше представа какво предстои. Следствието щеше да навлезе в онзи цикъл, в който решенията и публичните изявления се основават на най-изгодното за управлението, а не на истината. Бош скръсти ръце и зачака.

— Искам веднъж завинаги да свършим с това — каза Ървинг. — Вземете каквото сте открили и се махайте оттук.

— Господин заместник-началник — отвърна Райдър, — остава ни да претърсим голяма част от къщата.

— Не ме интересува. Искам труповете да бъдат вдигнати и после полицията да се изтегли.

— Господине — възрази тя, — още не сме открили оръжието. Трябва да го намерим, за да…

— Няма и да го откриете.

Ървинг пристъпи навътре в стаята. Той се огледа наоколо и когато най-после стигна до Бош, прикова очи в лицето му.

— Допуснах грешка, че ви послушах. Надявам се да не се наложи градът да плаща заради това.

Хари помисли малко, преди да отговори. Ървинг не откъсваше поглед от него.

— Господин заместник-началник, зная, че разглеждате положението… от политическа гледна точка. Но ние трябва да продължим с претърсването на тази къща и другите места, свързани със семейство Кинкейд. Трябва да открием оръжието, за да докажем, че…

— Току-що ви казах, няма да откриете оръжието. Нито тук, нито където и да е другаде. Всичко това, детектив, е било за отвличане на вниманието. И доведе до смъртта на трима души.

Бош не знаеше какво точно става, но зае отбранителна позиция и посочи към апаратурата върху бюрото.

— Не бих нарекъл това „отвличане на вниманието“. Кинкейд е участвал в голяма педофилска мрежа и ние…

— Вашата задача беше Ейнджълс Флайт. Очевидно съм ви дал прекалено много свобода и ето докъде стигнахме.

— Това тук също е свързано с Ейнджълс Флайт. Точно затова ни трябва оръжието. То ще докаже връзката…

— По дяволите, човече, оръжието е при нас! От двадесет и четири часа! Убиецът също беше в ръцете ни. Ние го пуснахме и вече не сме в състояние да го върнем.

Бош можа само да го зяпне. Лицето на Ървинг бе станало мораво от гняв.

— Преди по-малко от час получихме резултатите от балистичната експертиза — каза той. — Трите куршума, извадени от трупа на Хауард Елайъс, категорично съответстват на куршумите, изстреляни в лабораторията от деветмилиметровия „Смит & Уесън“ на детектив Франсис Шиън. Той е убил онези хора в мотрисата. И точка. Някои от нас вярваха в тази възможност, но ни разубедиха. Сега възможността е факт, но детектив Шиън отдавна е мъртъв.

Бош загуби дар слово и трябваше да положи усилия, за да затвори уста.

— Вие — успя да изрече той, — вие сте го направили заради стареца, заради Кинкейд. Вие…

Райдър го стисна за ръката, за да му попречи да погуби кариерата си. Той се отскубна и посочи към дневната, където лежаха труповете.

— … предавате един от собствените си хора, за да защитите тях. Как можете? Как можете да сключвате такава сделка с тях? И със самия себе си?

— Грешите! — извика в отговор Ървинг. После тихо добави: — Грешите и аз ще ви унищожа заради онова, което току-що казахте.

Бош не отговори. Просто продължаваше да гледа към заместник-началника.

— Този град очаква правосъдие за Хауард Елайъс-каза Ървинг. — И за жената, убита заедно с него. Вие не го допуснахте, детектив Бош. Позволихте на Шиън да се измъкне. Осуетихте правосъдния акт и хората няма да останат доволни. Бог да ни е на помощ сега.

Според плана, бързо трябваше да проведат пресконференцията, докато все още валеше и дъждът можеше да се използва като средство да задържат хората — разгневените хора — по домовете им. Край стената в дъното на подиума се бяха събрали всички участници в следствието. Пресконференцията щяха да водят началникът на полицията и агент Гилбърт Спенсър, които щяха да отговарят на всички въпроси. Това беше стандартна оперативна процедура за изключително напрегнати ситуации. Началникът и Спенсър не знаеха почти нищо друго, освен онова, което се съобщаваше в изявлението за медиите. Ето защо те лесно можеха да отклоняват въпросите за конкретни подробности с отговори от типа на „Това не ми е известно“ или „Нямам такава информация“.