Майкл Коннелли - Хари

— Ако беше обикновен гражданин, да речем чернокож като Майкъл Харис, щяхте ли да му позволите да си тръгне?

— Въпросът ви не е достоен за отговор.

Началникът вдигна ръце, за да спре виковете на другите репортери.

— Трябва да направя и друго изявление.

Журналистите продължиха да крещят. О’Рурк пристъпи напред и ги заплаши, че ако не запазят тишина, ще закрие пресконференцията и ще изпразни залата. Това подейства. Началникът отново застана зад микрофоните.

— Изявлението е косвено свързано със събитията, за които току-що говорих. На мен се пада тежкото задължение да съобщя за смъртта на Сам Кинкейд, Кейт Кинкейд и Доналд Чарлс Рихтер, началникът на охраната на семейство Кинкейд.

Той извади друг лист хартия и прочете изявлението, описващо двойното убийство и самоубийството. Действията на Кейт Кинкейд се отдаваха на психическо разстройство, дължащо се на загубата на дъщеря й. Не се споменаваше за това, че съпругът й е извършвал сексуален тормоз над Стейси, нито за факта, че е бил замесен в таен педофилски уеб-сайт. Нямаше и дума за разследване на този сайт от страна на ФБР и компютърния отдел на управлението.

Бош знаеше, че това е дело на стареца. Първият цар на колите дърпаше конците, за да спаси името на семейството си. Джаксън Кинкейд нямаше да допусне репутацията на сина му да бъде унищожена — както и неговата. Това можеше да струва прекалено скъпо на бизнеса му.

Когато началникът прочете изявлението, репортерите го обсипаха с въпроси.

— Ако е била психически разстроена, защо е убила съпруга си? — попита Кейша Ръсел от „Таймс“.

— Никога няма да научим това.

— Ами началника на охраната, Рихтер? Защо го е убила, ако е било свързано с дъщеря й?

— Не сме сигурни. Проверяваме вероятността случайно да се е оказал в къщата или да е присъствал, когато госпожа Кинкейд е извадила пистолета и е казала, че ще се самоубие. Много е вероятно двамата мъже да са били убити, докато са се опитвали да попречат на госпожа Кинкейд да сложи край на живота си. После тя напуснала къщата и отишла в предишния им дом, където семейството живяло заедно с дъщеря си. Самоубила се в леглото на Стейси Кинкейд. Всичко това е много тъжно и ние съчувстваме на семейството и приятелите им.

Бош беше отвратен. Едва не поклати глава, но знаеше, че тъй като стои зад началника, камерите и репортерите Ще регистрират жеста му.

— А сега, ако няма повече въпроси, бих помолил да…

— Господин началник — прекъсна го Бътън, — главен инспектор Карла Ентренкин насрочи пресконференция в офиса на Хауард Елайъс за след един час. Известно ли ви е какво ще съобщи и имате ли някакви коментари?

— Не. Инспектор Ентренкин действа независимо от управлението. Тя не носи отговорност пред мен и затова нямам представа какво ще каже.

Но тонът на началника ясно показваше, че не очаква Ентренкин да говори доброжелателно за управлението.

— Вече трябва да приключваме — каза той. — Но преди това искам да благодаря за помощта на ФБР и особено на специален агент Спенсър. Ако във всичко това има някаква утеха, това е фактът, че гражданите могат да са спокойни — управлението ще продължава да изкоренява злото, независимо къде се крие то. Ние винаги ще поемаме отговорността за нашите служители, без да ги прикриваме, независимо какви са последствията. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще го запомнят и ще приемат искрените ми извинения. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще запазят спокойствие и ще реагират на тези изявления с чувство за отговорност.

Последните му думи бяха заглушени от скърцането на столове. Репортерите групово се насочиха към изходите. Трябваше да отразят събитието и да отидат на друга пресконференция.

— Детектив Бош?

Хари се обърна. До него се бе приближил Ървинг.

— Някакви проблеми с изявленията? От ваша страна или от страна на хората ви?

Бош внимателно изгледа заместник-началника. Смисълът на думите му бе ясен. „Само да предизвикаш вълнение, и лодката ти ще отиде на дъното — и ще повлечеш и други заедно със себе си.“ „Съгласявай се, за да се съгласяват с теб.“ Девизът на ФБР. Точно това трябваше да пише на полицейските автомобили. А не „Да пази и да служи“.

Бош бавно поклати глава. Искаше му се да стисне Ървинг за шията.

— Не, никакви проблеми — със стиснати зъби процеди той.

Заместник-началникът кимна и инстинктивно усети, че е време да си тръгне.

Хари видя, че изходите са свободни и закрачи натам с наведена глава. Чувстваше се така, като че ли всичко му е чуждо. Жена му, старият му приятел, неговият град сред тази самота му се стори, че започва да разбира за какво са си мислили накрая Кейт Кинкейд и Франки Щиън.