Майкл Коннелли - Хари

О’Рурк от пресцентъра каза няколко встъпителни думи, като предупреди репортерите да проявят чувство за отговорност. Той съобщи, че пресконференцията ще е кратка и че повече информация ще бъде разпространена през следващите дни. После даде думата на началника на полицията, който застана зад микрофоните и прочете грижливо подготвеното изявление.

— През краткия период, откакто съм на този пост, трябваше да присъствам на погребенията на полицаи, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Държах ръцете на майки, загубили своите деца заради безсмисленото насилие в този град. Но никога не ми е било толкова тежко, колкото сега. Трябва да съобщя на жителите на този велик град, че ни е известно кой е убил Елайъс и Каталина Перес. И с много дълбоко съжаление ще кажа, че той беше служител в нашето управление. По-рано днес резултатите от балистичната експертиза показаха, че куршумите, с които са били убити Хауард Елайъс и Каталина Перес, са изстреляни от служебния пистолет на детектив Франсис Шиън от отдел „Грабежи и убийства“.

Бош погледна към морето от репортери и видя, че мнозина от тях са шокирани. Съобщението накара дори тях да замръзнат, защото знаеха какви ще са последствията. Новината беше кибритената клечка, а те — бензинът. Дъждът навярно нямаше да е достатъчен, за да угаси този пожар.

Неколцина журналисти, навярно от информационните агенции, си пробиха път през тълпата и излязоха навън, за да разпространят новината. Началникът на полицията продължи:

— Както повечето от вас знаят, Шиън беше един от неколцината полицаи, дадени под съд от Хауард Елайъс от страна на Майкъл Харис. Следователите по случая смятат, че Шиън е бил измъчван от чувства, свързани с процеса и с провала на брака му през последните месеци. Може да е загубил равновесие. Навярно никога няма да научим, защото снощи детектив Шиън отне собствения си живот, разбрал, че е само въпрос на време да бъде изобличен. Сами разбирате, че ми е много трудно да дам това изявление. Но управлението не крие нищо от гражданите. Лошото трябва да се приема, за да можем искрено да се радваме на доброто. Зная, че осемте хиляди добри хора от полицейското управление се присъединяват към мен и се извиняват на семействата на двете жертви, както и на всички жители на града. И молим гражданите да реагират спокойно и с чувство за отговорност на тези наистина ужасни новини. А сега трябва да направя друго изявление, но ако имате въпроси, свързани конкретно с това следствие, ще отговоря на няколко от тях.

Незабавно гръмна хор от нечленоразделни викове и началникът просто посочи към един от репортерите пред него. Бош не го познаваше.

— Как и къде се е самоубил Шиън?

— Снощи е бил при свой приятел. Застрелял се е. Служебният му пистолет беше взет за балистична експертиза. Използвал е друго оръжие, чийто произход все още се уточнява. Следователите са смятали, че не разполага с друг пистолет. Очевидно са грешали.

Какофонията отново започна, но над всички прокънтя гласът на Харви Бътън. Неговият въпрос беше ясен и началникът нямаше как да не му отговори.

— Защо е бил освободен този човек? Вчера той беше заподозрян. Защо са го пуснали?

Преди да отговори, началникът продължително изгледа Бътън.

— Вие току-що сам си отговорихте. Той беше заподозрян. Не беше арестуван. Чакахме резултатите от балистичната експертиза и дотогава нямахме основания да го задържим. По това време не разполагахме с доказателства, на основата на които да повдигнем обвинение срещу него. Получихме тези доказателства с доклада на лабораторията по балистика. Разбира се, беше прекалено късно.

— Господин началник, всички знаем, че полицията може да задържа заподозрени до четиридесет и осем часа, преди да ги обвини. Защо детектив Шиън не е бил задържан?

— Честно казано, защото следствието се движеше в друга посока. Детектив Шиън просто беше един от хората, които проверявахме. Смятахме, че нямаме причини да го задържим. Той отговори задоволително на въпросите ни, беше служител в управлението и не мислехме, че може да избяга. Освен това не предполагахме, че е способен на самоубийство.

— Допълнителен въпрос — надвика всеобщата врява Бътън. — Това означава ли, че положението му на полицай му е осигурило привилегията да бъде освободен, за да си иде вкъщи и да се самоубие?

— Не, господин Бътън, не означава. Просто не знаехме, че е той, докато не стана прекалено късно. Научихме едва днес. Той беше освободен и се самоуби снощи.