Майкл Коннелли - Хари

— Разказвай.

— Убити са. Изглежда не са умрели лесно. Простреляни са в коленете, в тестисите… Жена му още ли е там?

Бош погледна към коридора.

— Да.

В този момент чу гърмеж. И разбра какво означава.

— По-добре я доведи тук — каза Линдел.

— Ясно.

Той затвори и прибра телефона в куфарчето, без да откъсва поглед от коридора.

— Госпожо Кинкейд?

Не получи отговор. Чуваше се само дъждът.

Когато свърши в Брентуд и стигна до къщата на върха на хълма, наближаваше два часа. Докато шофираше в дъжда, можеше да мисли само за лицето на Кейт Кинкейд. Стигна до стаята на Стейси за по-малко от десет секунди след изстрела, но жената вече беше мъртва. Беше използвала пистолет двадесет и втори калибър и беше лайнала цевта, изстрелвайки куршума в мозъка си. Смъртта бе настъпила мигновено. Откатът беше съборил пистолета на пода. Нямаше изходна рана, както често се случваше с този калибър. Приличаше просто на заспала. Бе се увила в розовото одеяло на дъщеря си. Кейт Кинкейд изглеждаше толкова ведра в смъртта си. Никой погребален агент не би могъл да я направи по-красива.

Пред дома на Кинкейд бяха паркирани няколко автомобила и микробуса. Бош трябваше да остави колата си толкова надалеч, че когато най-после влезе вътре, шлиферът му беше подгизнал. Линдел го чакаше.

— Е, това определено не трябваше да се случва — вместо поздрав каза агентът от ФБР.

— Да.

— Не можехме ли да го предвидим?

— Не зная. Човешките реакции са непредсказуеми.

— Докъде стигнахте там?

— Хората от патологията и отдела за оглед на местопрестъпление още са в къщата. Има и неколцина детективи от „Грабежи и убийства“ — те поемат случая.

Линдел кимна.

— Видях каквото трябваше да видя. Покажи ми какво е положението тук.

Влязоха вътре и агентът го отведе в огромната дневна, в която предишния следобед Бош беше седял заедно със семейство Кинкейд. Сам Кинкейд беше на същото място на дивана, на което за последен път го беше видял. Д. Ч. Рихтер лежеше на пода под прозореца, който гледаше към Долината. Сега и не помисли за панорамна гледка. Наоколо владееше сивота. Около трупа на началника на охраната имаше локва кръв. Кръвта на Кинкейд бе попила в дамаската на дивана. В стаята работеха няколко души от отдела за оглед на местопрестъплението. Бош видя номерираните пластмасови табелки, поставени на пода и по мебелите, където бяха открити гилзите двадесет и втори калибър.

— И в Брентуд е използван такъв калибър, нали?

— Да.

— Не се ли сети да я претърсиш, преди да започнеш да я разпитваш?

Бош погледна към агента и раздразнено поклати глава.

— Майтапиш ли се? Това си беше доброволно признание. Може във ФБР никога да не си се сблъсквал с такова нещо, но основното правило е да не накараш обекта да се почувства заподозрян, още преди да си започнал. Не я претърсих и щеше да е грешка, ако…

— Зная, зная. Извинявай, че те попитах. Просто…

Той не довърши, но Бош знаеше какво иска да каже. Реши да промени темата.

— Старецът появи ли се?

— Джак Кинкейд ли? Не, пратихме хора при него. Чух, че не го приемал добре. Телефонирал на всички политици, на които някога е давал пари. Предполагам, си мисли, че може би градският съвет или кметът ще са в състояние да му върнат сина.

— Знаел е какво представлява синът му. Навярно го е знаел през цялото време. Затова е телефонирал на онези хора. Не иска случаят да излезе наяве.

— Да бе, как не, ние ще се погрижим за това. Вече открихме дигитални видеокамери и апаратура за редактиране на записи. Ще го свържем с уеб-сайта на Шар-лот. Сигурен съм.

— Няма да има значение. Къде е Ървинг?

— На път за насам.

Бош кимна. Приближи се до дивана и се наведе надолу, опрял ръце на коленете си, за да разгледа отблизо мъртвия цар на колите. Очите му бяха отворени и челюстта му бе изкривена в предсмъртна гримаса. Линдел беше прав, че е умрял в адски мъки. Хари се замисли за ведрия вид на жена му. Не можеше и да става сравнение.

— Как, според теб, се е случило? — попита той. — Как е успяла да ги убие?

Докато Линдел му отговаряше, Бош продължи да гледа към трупа.

— Е, когато гръмнеш някого в топките, той става съвсем кротък. Като съдя по кръвта, тя е направила точно така. След като е стреляла в тестисите им, вече е владеела положението.

Хари кимна.

— Рихтер не е ли бил въоръжен?

— Не.

— Някой откри ли деветмилиметров пистолет?

— Не, поне засега.

Агентът отново му отправи поглед, с който му казваше, че са се провалили.