Майкл Коннелли - Хари

Бош се наведе напред. Това беше кулминацията. Съвсем скоро щеше да разбере доколко е искрена. Съмняваше се, че двама мъже, замесени в убийството на дванадесетгодишно момиче, биха си разказвали спомени за това. Ако Кейт Кинкейд заявеше, че е така, той щеше да си помисли, че го лъже.

— Какво казаха?

— Не разговаряха с цели изречения. Разбирате ли? Правеха само кратки коментари. Ясно беше, че приказват за момичета. За други момичета — беше отвратително. Нямах представа доколко е организирано всичко това. Заблуждавах се, че ако със Стейси се е случило нещо такова, то е било слабост от негова страна, нещо, с което се опитва да се бори. Но грешах. Тези мъже бяха хищници.

— Значи сте слушали до вратата… — за да я върне към темата, каза Бош.

— Те не разговаряха, а като че ли коментираха. Разбирах, че гледат нещо. Чувах и компютъра — клавиатурата, и други звуци. По-късно щях да използвам компютъра и да открия какво са гледали. Бяха малки момичета-десетина-единадесет…

— Добре, след няколко минути ще стигнем и до компютъра. Но сега да се върнем на онова, което сте чули. Как този… тези коментари ви накараха да заключите яли да разберете нещо за Стейси?

— Защото споменаха за нея. Чух Рихтер да казва: „Ето я.“ После съпругът ми каза името й. Изрече го… Почти с копнеж — не като баща. После замълчаха. Разбирах, че я гледат. Почувствах го.

Бош се замисли за онова, което предишната вечер му бе показала Райдър. Трудно можеше да си представи Кинкейд и Рихтер да седят в кабинета и да гледат същите снимки — но със съвсем различна реакция.

— И после Рихтер попита съпруга ми дали се е чувал с детектив Шиън. Сам се поинтересува защо и Рихтер попита за подкупа за подхвърлянето на отпечатъците на Харис. Мъжът ми се засмя и отговори, че нямало никакъв подкуп. После му обясни какво съм му разказала по време на процеса — за това, че съм ходила в онази авто-мивка. После двамата се засмяха и Сам каза нещо, което си спомням съвсем ясно: „През целия си живот съм имал късмет…“ И тогава разбрах. Той го беше направил. Двамата го бяха направили.

— И решихте да помогнете на Хауард Елайъс.

— Да.

— Защо на него? Защо не отидохте в полицията?

— Защото знаех, че изобщо няма да го обвинят. Фамилията Кинкейд е могъща. Убедени са, че стоят над закона и е така. Бащата на съпруга ми тъпче с пари всички политици в този град. Независимо дали са демократи или републиканци. Всички са му длъжници. Но това нямаше значение. Свързах се с Джим Камп и го попитах какво ще стане, ако някога заподозрат друг човек в убийството на Стейси. Той ми каза, че нямало да са в състояние Да го съдят заради първия процес. Защитата само трябвало да посочи, че предишната година са подозирали друг. Това щяло да е достатъчно.

Бош кимна. Знаеше, че е права. Процесът срещу Харис завинаги бе оставил косми в тортата.

— Може би няма да е зле да направим почивка за няколко минути — рече той. — Трябва да телефонирам.

Хари изключи касетофона. Извади от куфарчето клетъчния си телефон и каза на Кейт Кинкейд, че междувременно ще провери останалата част от къщата.

Докато минаваше през официалната трапезария и влизаше в кухнята, той набра номера на Линдел. Агентът от ФБР отговори незабавно. Бош говореше тихо, като се надяваше, че гласът му не се чува в дневната.

— Тук е Бош. Получи се. Имаме свидетел, готов да ни съдейства.

— Със запис?

— Със запис. Казва, че съпругът й е убил дъщеря й.

— Ами Елайъс?

— Още не сме стигнали дотам. Просто исках да се задействате.

— Ще съобщя.

— Забелязахте ли някого?

— Не. Изглежда съпругът й още си е вкъщи.

— Ами Рихтер? Той също е замесен.

— Не сме сигурни къде е. Може и той да си е вкъщи. Ще го открием.

— Успех.

След като затвори, той застана на прага и се загледа към Кейт Кинкейд. Беше с гръб към него и изглежда беше вперила очи в мястото, където допреди малко седеше той. Не помръдваше.

— Добре — каза Бош, когато се върна в дневната. — Да ви донеса ли нещо? Чаша вода?

— Не, благодаря. Добре съм.

Той включи касетофона и отново представи себе си и събеседничката си. После посочи точния час и датата.

— Вече чухте правата си, нали така, госпожо Кинкейд?

— Да.

— Съгласна ли сте да продължим разпита?

— Да.

— По-рано споменахте, че сте решила да помогнете на Хауард Елайъс. Защо?

— Той завеждаше дело от страна на Майкъл Харис. Исках Харис да бъде напълно оневинен. Исках също да разкрият съпруга ми и неговите приятели. Знаех, че властите навярно няма да го направят. Но бях сигурна, че Хауард Елайъс не участва в този сценарий. Че не може да бъде контролиран с пари и власт. Че го ръководи единствено истината.