Майкл Коннелли - Хари

— Предполагам, че това е правилен ход — каза накрая той. — Поемате неговите случаи. Разбрали сте се с вдовицата, така ли?

— Да. Но не съм й казала за нас с Хауард. Не виждах смисъл да опорочавам спомените й. И без това й е достатъчно тежко.

— Много благородно от ваша страна.

— Детектив…

— Да?

— Нищо. Просто понякога не ви разбирам.

— Не сте само вие.

Отново мълчание.

— Папките са тук. Целият кашон. Тъкмо свърших окончателния си доклад. Ще приготвя всички материали и ще се опитам да ви ги оставя утре. Но нямам представа кога точно — докато положението в Саутсайд се успокои, ще се наложи да патрулирам.

— Ще съм ви много задължена.

— В неговия офис ли ще работите? Там ли да ви донеса нещата?

— Да.

Бош кимна, макар да знаеше, че тя не може да го види.

— Е — каза той, — благодаря ви за помощта. Не зная дали Ървинг ви е казал нещо, но следата, която сочеше към Шиън, изскочи от папките. Един от старите случаи. Предполагам, че сте чули за това.

— Всъщност… не. Но съм любопитна. За Шиън. Били сте партньори…

— Да. Бяхме.

— Струва ли ви се правдоподобно? Първо да убие Хауард и после себе си? И онази жена в мотрисата?

— Ако вчера ми бяхте задали този въпрос, щях да ви отговоря с категорично „не“. Но днес, като че ли не мога да разбера самия себе си, да не говорим за някой друг. Когато не можем да обясним нещо, казваме, че доказателствата са такива, каквито са… И приключваме въпроса.

— Но не е ли възможно да има друго обяснение за тези доказателства?

Каза го бавно, с адвокатска точност и внимателно подбрани думи.

— Какво означава това, госпожо главен инспектор?

— Можете да ме наричате Карла.

— Какво означава това, Карла?

— Разберете, ролята ми вече е друга. Сега трябва да спазвам адвокатската етика. Майкъл Харис е мой клиент в съдебен процес срещу вашия работодател и неколцина от колегите ви. Трябва да внимавам…

— Има ли нещо, което го оневинява? Имам предвид Шиън. Нещо, което сте скрили преди?

Бош се наведе напред. Очите му бяха разширени и се мъчеше да си спомни дали не може да е пропуснал нещо. Знаеше, че Ентренкин е задържала папката със стратегията на Елайъс. В нея трябваше да има нещо.

— Не мога да отговоря на…

— Папката със стратегията — възбудено я прекъсна той. — Нещо в тази папка доказва, че всичко за Шиън е лъжа и…

Бош замълча. Онова, за което Ентренкин намекваше, му се струваше абсурдно. Бяха свързали служебното оръжие на Шиън с куршумите от Ейнджълс Флайт. Доказваше го балистичната експертиза. Край на въпросите, точка на случая. Доказателствата са такива, каквито са.

Това бяха фактите и все пак инстинктът му подсказваше, че Шиън не е виновен, че не би могъл да извърши такова нещо. Да, той с радост би танцувал върху гроба на Елайъс, но не би вкарал адвоката в този гроб. Имаше огромна разлика. А инстинктът на Бош — макар и останал в сянката на фактите — говореше, че независимо какво е направил с Майкъл Харис, Франки Шиън е бил прекалено добър човек, за да извърши хладнокръвно убийство. Наистина, по-рано беше убивал, но не беше убиец. Нищо подобно.

— Вижте — каза той. — Нямам представа какво знаете или си мислите, че знаете, но трябва да ми помогнете. Не мога…

— Отговорът е там — прекъсна го тя. — Ако папките са при вас, отговорът е в тях. Задържах онова, което бях длъжна да задържа. Но ако потърсите в папките, ще го откриете. Не твърдя, че партньорът ви е чист. Просто казвам, че тук има още нещо, на което навярно трябва да се обърне внимание.

— Само това ли ще ми кажете?

— Това е всичко, което мога да ви кажа. И дори повече.

Бош замълча за миг. Не знаеше дали трябва да й се сърди, че не му казва какво точно знае, или просто да се радва, че му е дала ключ към загадката.

— Добре — рече накрая той. — Ако тук има нещо, ще го открия.

Трябваха му почти два часа, за да прегледа папките с материали по случая „Черния войн“. Много от тях вече беше прехвърлял, но с други се бяха занимавали Едгар и Райдър или детективи от групата, която по-малко от седемдесет и два часа преди това бе сформирал Ървинг. Бош внимателно провери във всяка от папките, сякаш не я беше виждал преди, за да открие онова, което е пропуснал-издайническата подробност, бумерангът, който щеше да промени обяснението на всичко и да начертае нова посока в разследването.

Точно това бе основният проблем с важните случаи-големият брой следователи. Никой от тях не обхващаше всички улики, всички нишки или документи. Работата се разпределяше. Въпреки че на теория следствието ръководеше един детектив, рядко се случваше той да контролира всичко. Но сега Бош трябваше да го направи.