Майкл Коннелли - Хари

— Добре изглежда — каза Бош, когато свърши и подаде документите на Райдър. — Трябва да ги отнесем за подпис тази вечер, за да можем да ги използваме утре.

Заповедта за обиск важеше двадесет и четири часа след одобрението й. В повечето случаи действието й можеше да се продължи с още едно денонощие, без да е необходимо нещо повече от телефонен разговор със съдията.

— Ами онзи Рихтер? — попита Бош. — Разполагаме ли вече с някаква информация за него?

— Малко — отвърна Едгар.

Той най-после се изправи, намали звука на телевизора и отиде при тях.

— Този тип тотално се е провалил в академията. Било е доста отдавна, през есента на осемдесет и първа. После е постъпил в една от онези скапани академии за частни детективи в Долината. Получил е разрешително през осемдесет и четвърта. Очевидно оттогава работи за семейство Кинкейд. И се е изкачил чак до върха.

— Как се е провалил?

— Още не знаем. Сега е неделя вечер, Хари. В академията няма никого. Утре ще поискаме досието му.

Бош кимна.

— Проверихте ли дали има разрешително за оръжие?

— О, да, естествено. Има. Въоръжен е.

— Какъв е пистолетът му? Остава да ми кажете, че е Деветмилиметров.

— Съжалявам, Хари. И службата за огнестрелни оръжия е затворена. И това ще трябва да проверим утре. Известно ни е само, че има разрешително.

— Добре, недейте да забравяте това. Не забравяйте колко добър стрелец е убиецът от Ейнджълс Флайт.

Райдър и Едгар кимнаха.

— Значи смяташ, че Рихтер е действал по заповед на Кинкейд, така ли? — попита Киз.

— Възможно е. Богатите не обичат да си цапат ръцете. Те само заповядват. Засега съм се спрял на Рихтер.

Той погледна към партньорите си. Усещаше, че са много близо до отговора на загадката. Щяха да го научат през следващите двадесет и четири часа. Надяваше се, че градът няма да пламне дотогава.

— Нещо друго? — попита Бош.

— Погрижи ли се за Шиън? — попита Райдър.

Той отбеляза интонацията й.

— Да, погрижих се. И, хм, вижте, извинявайте за пресконференцията. Ървинг искаше да присъствате, но навярно можех да ви покрия. Не го направих. Зная, че не постъпих добре. Съжалявам.

— Добре, Хари — отвърна тя.

Едгар кимна.

— Нещо друго, преди да тръгнем?

Джери понечи да поклати глава, но си спомни нещо:

— А, да! Позвъниха от лабораторията по балистика. Сутринта са проверили пистолета на Майкъл Харис и изглежда е наред. Казаха, че сигурно не е почистван и не е стрелял от месеци, ако се съди по праха, който се е събрал в цевта.

— Ще продължат ли с проверката?

— Точно затова се обаждаха. Получили са спешно нареждане от Ървинг утре сутрин да се заемат с куршумите от аутопсията. Искаха да знаят дали да продължават с пистолета на Харис. Отговорих им положително.

— Добре. Нещо друго?

Едгар и Райдър поклатиха глава.

— Добре тогава — каза Бош. — Да вървим при съдия Бейкър и после приключваме за днес. Имам чувството, че утре ни очаква дълъг ден.

Валеше. Бош паркира под навеса и угаси двигателя. Нямаше търпение да изгълта една-две бири, за да убие кофеиновата изостреност на нервите си. Съдия Бейкър им беше поднесла кафе, докато преглеждаше заповедите. Бе ги прочела подробно и Бош изпи две пълни чаши. Накрая обаче тя подписа всички документи и се оказа, че Хари нямаше нужда от кофеин, за да се чувства ободрен. На следващата сутрин щяха да „излязат на лов“, както се беше изразила Киз Райдър — заключителната фаза на следствието, моментът, в който теориите и подозренията водеха до твърди доказателства и обвинения. Или се разпадаха на пух и прах.

Бош влезе през кухненската врата. Освен за бирата, вече си мислеше и за срещата с Кейт Кинкейд.

В кухнята светеше. Той остави куфарчето си на плота и отвори хладилника. Бира нямаше.

— По дяволите!

Знаеше, че вътре е имало поне пет бутилки. Хари се завъртя и видя петте капачки на плота.

— Хей, Франки! — извика той. — Не ми казвай, че си изпил всичко!

Отговор не последва. Бош мина през трапезарията и дневната. Стаите изглеждаха така, както ги беше оставил по-рано. Шиън го нямаше. Погледна през стъклените врати към задната веранда. Лампата навън не светеше. Не забеляза и следа от бившия си партньор. Хари тръгна по коридора и долепи ухо до затворената врата на стаята за гости. Не чу нищо. Погледна си часовника. Още нямаше единадесет.

— Франки? — прошепна Бош.

Никакъв отговор, само трополенето на дъжда по покрива. Той леко почука на вратата.