Майкл Коннелли - Хари

Бош знаеше за какво го пита Шиън, но не бе готов да му отговори.

— Медиите сигурно са обкръжили къщата ти — вместо това рече той. — Маргарет сигурно се е уплашила.

— Трябва да ти кажа нещо, Хари. Маргарет ме напусна преди осем месеца. Взе момичетата и се пренесе в Бейкърсфийлд. За да е близо до роднините си. У нас няма никой.

— Съжалявам, Франки.

— Трябваше да ти го кажа снощи, когато ме пита за тях.

Бош се замисли.

— Защо не си вземеш някои неща и не останеш у нас? Репортерите няма да те открият. Докато цялата тази история заглъхне…

— Не зная, Хари. Къщата ти е толкова малка, а след като прекарах цял ден затворен в онази стая, започвам да изпитвам клаустрофобия. Освен това, жена ти не ме познава, нали знаеш? Няма да й е приятно някакъв непознат да спи на дивана.

Бош погледна към Капитъл Рекърдс Билдинг, когато минаваха покрай сградата. Предполагаше се, че трябва да напомня купчина грамофонни плочи и игла. Но подобно на повечето неща в Холивуд, времето я бе изпреварило. Вече не произвеждаха плочи, а компактдискове. Понякога му се струваше, че целият Холивуд е като магазин за стоки втора употреба.

— Къщата ми беше разрушена по време на земетресението — отвърна той. — После я издигнах наново. Дори имам спалня за гости… И, Франки, моята жена също ме напусна.

Почувства се странно, когато го произнесе на глас. Сякаш по този начин потвърждаваше края на брака си.

— Уф, мамка му, Хари! Та вие се оженихте само преди година. Кога се случи?

Бош погледна към него, после отново се съсредоточи върху пътя.

— Наскоро.

Когато двадесет минути по-късно пристигнаха, пред дома на Шиън не ги посрещнаха репортери. Хари му каза, че ще го почака в колата и ще използва времето, докато приятелят му се приготви, за да разговаря по телефона. Когато остана сам, набра домашния си номер и провери дали са оставени съобщения, за да не се налага после да ги изслушва пред Франки. Но нямаше. Той остави телефона. Зачуди се дали поканата му към Шиън не е била подсъзнателно усилие да избегне пустотата на дома си. После реши, че не е така. Беше живял сам през по-голямата част от живота си. Знаеше, че истинският домашен уют е в самия него.

Отразена светлина привлече вниманието му. Той погледна в страничното огледало и видя фаровете на автомобил, паркиран до тротоара на една пряка по-нататък. Съмняваше се, че е репортер, защото щеше да спре направо в отбивката на Шиън, без да се опитва да се крие. Бош се замисли за онова, което искаше да попита стария си партньор.

Няколко минути по-късно Франки излезе от къщата с найлонова торба. Отвори задната врата, хвърли я на седалката, после влезе отпред. Усмихваше се.

— Марги е взела всички куфари — каза той. — Разбирам го едва сега.

Потеглиха по Бевърли Глен нагоре към Мълхоланд и после завиха на изток към Удроу Уилсън. Обикновено Бош обичаше да пътува нощем по Мълхоланд. Виещият се път, появяващите се и изчезващи светлини на града. Но по пътя минаха покрай „Върха“. Хари погледна към портала и се замисли за семейство Кинкейд, които бяха някъде там и се наслаждаваха на панорамната си гледка.

— Искам да те питам нещо, Франки — каза той.

— Давай.

— Пак за случая Кинкейд. По време на следствието разговаря ли сериозно с Кинкейд? Със Сам Кинкейд, искам да кажа.

— Да, естествено. С такива хора трябва да пипаш с кадифени ръкавици. С него и със стареца. Трябва да внимаваш, иначе нещата могат да се обърнат срещу теб.

— Да. Значи редовно си ги информирал за хода на следствието?

— Да. Защо? Говориш като онези типове от ФБР, които ме разпитваха цял ден, Хари.

— Извинявай, просто питам. Той ли те търсеше или ти му телефонираше?

— И аз, и той. Освен това, началникът на охраната му поддържаше връзка с нас.

— Д. Ч. Рихтер ли?

— Да, той. Хари, ще ми кажеш ли най-после какво става?

— След малко. Първо ще те питам още нещо. Спомняш ли си до каква степен си информирал Кинкейд или Рихтер за Майкъл Харис?

— Какво искаш да кажеш?

— Виж, не твърдя, че си сбъркал някъде. Питам просто дали си им казал, че си арестувал Харис заради отпечатъците и че го разпитваш в управлението.

— Естествено. Това е стандартна оперативна процедура.

— Ясно. А каза ли му какъв е Харис?

— Да речем, че съм му казал.

Бош се замисли. Той зави по Удроу Уилсън и подкара по лъкатушния път към къщата си. Когато стигнаха, паркира под навеса.

— Хей, харесва ми! — възкликна Шиън.

Хари изключи двигателя, но явно не бързаше да слиза.