Майкл Коннелли - Хари

— Ще действаме законно — каза той. — Ще вземем заповеди за арест и обиск. Утре сутрин имам среща с госпожа Кинкейд в старата им къща. Ще отида там и ще се опитам да я накарам да признае. Мисля, че ще поддаде, вече е готова да се пречупи. Така или иначе, ще използваме заповедите. Ще действаме с всичките си хора и на всички места едновременно — в жилищата, автомобилите, офисите. Ще видим какво ще открием там. Освен това, трябва да проверим документацията на магазините на Кинкейд и да разберем какви автомобили е използвал през юли. Рихтер също.

— Рихтер ли?

— Началникът на охраната му.

Ървинг се изправи и се приближи до прозореца.

— Говорите за член на семейство, помогнало за издигането на този град — каза той. — За сина на Джаксън Кинкейд.

— Зная — отвърна Бош. — Произхожда от влиятелен род. Изпитва собственическо чувство даже към смога. Гледа на него като на семейно постижение. Но това няма значение, господин заместник-началник. Не и след онова, което е извършил.

Ървинг сведе очи и Хари разбра, че гледа към демонстрантите.

— Градът е на нокти…

Той не довърши. Бош знаеше за какво говори. Че онези хора по тротоарите очакват повдигане на обвинение срещу ченге.

— Докъде сме с детектив Шиън? — попита заместник-началникът.

Линдел си погледна часовника.

— Разговаряме с него вече шест часа. Когато излязох, не беше изрекъл нито една дума, която да го уличава в убийството на Хауард Елайъс.

— Той е заплашвал жертвата, че ще я убие по начина, по който е била убита в действителност.

— Това е било много отдавна. А и е било казано публично, пред свидетели. Моят опит сочи, че хора, които отправят такива заплахи, обикновено не ги изпълняват. В повечето от случаите само се горещят.

Ървинг кимна, все още загледан през прозореца.

— Ами балистичната експертиза? — попита той.

— Все още нищо. Аутопсията на Елайъс трябва да започне следобед. Пратих детектив Частейн. Когато извадят куршумите, той ще ги отнесе в лабораторията по балистика. Прекалено много време ще загубим, ако ги изпратим във Вашингтон. Но си спомнете, господин заместник-началник, че Шиън доброволно даде оръжието си за анализ. Каза: „Направете балистична експертиза.“ Да, той използва деветмилиметров пистолет, но ми се струва, че не би го дал, ако не знаеше, че не е оръжие на убийството.

— Ами домът му?

— Претърсихме го из основи — отново с негово разрешение. Нищо. Никакви други оръжия, никакви заплашителни писма до Елайъс, абсолютно нищо.

— Алиби?

— Единственото място, в което е уязвим. В петък вечер е бил сам у дома си.

— Ами жена му? — попита Бош.

— Жена му и децата му са били в Бейкърсфийлд-отвърна Линдел. — Очевидно са там от много време.

Това бе поредната изненада. Бош се зачуди защо Шиън не го бе споменал, когато го попита за семейството му.

Ървинг не каза нищо и агентът продължи:

— Предполагам, че можем да го задържим до утре, когато ще сме в състояние да го оневиним с резултатите от балистичната експертиза. Или пък да направим каквото предлага Хари и да го освободим още сега. Но ако го задържим тази нощ, улицата ще очаква да повдигнем обвинение и…

— А ако го освободим без обяснение, можем да предизвикаме бунт — прекъсна го Ървинг.

После продължи замислено да гледа през прозореца. Този път Линдел изчака.

— Пуснете го в шест — каза накрая заместник-началникът. — На пресконференцията в пет ще съобщя, че го освобождаваме до изясняване на случая. Още отсега чувам воя на Престън Тъгинс и неговите хора.

— Това не е достатъчно, господин заместник-началник — възрази Бош. — Трябва да подчертаете, че е невинен. „Освобождаване до изясняване на случая“? По същия начин можете да кажете, че го смятаме за виновен, но все още не разполагаме с достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение.

Ървинг се завъртя и изгледа Хари.

— Как смеете да ми казвате какво е достатъчно, детектив? Вие си вършите вашата работа, аз моята. Като говорим за това, пресконференцията е след един час. Искам партньорите ви да са тук. Нямам намерение да се изправя там, с вашите бели лица зад гърба ми, и да кажа, че освобождаваме бяло ченге до изясняване на случая. Искам този път хората ви да присъстват. И категорично не приемам каквито и да е оправдания.

— Ще присъстват.

— Добре. А сега, да поговорим какво ще съобщим на медиите за насоката на следствието.

Пресконференцията приключи бързо. Този път началникът на полицията не се появи. Ървинг обясни, че следствието продължава и се задълбочава. Освен това, каза, че полицаят, разпитван в продължение на няколко часа, е освободен. Това предизвика незабавна реакция от страна на репортерите. Заместник-началникът вдигна ръце, сякаш по този начин можеше да овладее тълпата. Грешеше.