Майкл Коннелли - Хари

— Франки? — вече по-високо го повика Бош.

Отново нищо. Натисна бравата и бавно отвори вратата. Лампата в стаята не светеше, но светлината от коридора падаше върху леглото и Хари видя, че е празно. Найлоновата торба от вещите на Шиън се валяше по пода. Дрехите бяха нахвърляни на купчина върху леглото.

Любопитството му започваше да се превръща в страх. Бързо се върна в коридора и провери в собствената си спалня и баните. От Шиън нямаше и следа.

Бош остана за малко в дневната, зачуден какво може да е направил приятелят му. Той нямаше автомобил. Едва ли би се опитал да се върне пеш в града, пък и къде би могъл да иде? Хари вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за повторно набиране, за да провери дали Франки случайно не е повикал такси. Стори му се, че цифрите са повече от седем, но пренабирането беше толкова бързо, че не можеше да е сигурен. След първото иззвъняване му отговори сънен женски глас.

— Да?

— Хм, с кого разговарям, моля?

— Кой е там?

— Извинете ме. Аз съм детектив Хари Бош от лосанджелеското полицейско управление. Опитвам се да проверя разговор, проведен от…

— Хари, тук е Марги Шиън.

— О, Марги…

Трябваше да се досети, че Франки й е телефонирал.

— Какво има, Хари?

— Нищо, Марги, нищо. Опитвам се да открия Франки и си помислих, че може да е повикал такси. Извинявай, че…

— Какво искаш да кажеш с това, че се опитваш да го откриеш?

Усещаше засилващата се загриженост в гласа й.

— Нищо сериозно, Марги. Тази нощ щеше да спи у нас и ми се наложи да изляза. Току-що се прибрах и него го няма. Просто се опитвам да разбера къде е отишъл. Разговаряли ли сте тази вечер?

— По-рано.

— Как ти се стори той, добре ли беше?

— Разказа ми какво са направили с него. Как се опитвали да го обвинят.

— Не, всичко това вече свърши. Точно затова се пренесе тук. Решихме да се скрие за няколко дни, докато бурята премине. Наистина съжалявам, че те събудих…

— Той каза, че щели да се върнат за него.

— Какво?

— Не вярва, че ще го оставят на мира. Не вярва на никого, Хари. На никого от управлението. Освен на теб-Знае, че си му приятел.

Бош замълча. Не знаеше какво да каже.

— Хари, нали ще го намериш? После ми телефонирай. Няма значение по кое време.

Той погледна през стъклените врати към верандата и от този ъгъл забеляза нещо на парапета. Отиде до стената и включи външната лампа. Върху парапета бяха наредени пет кафяви бутилки от бира.

— Добре, Марги. Дай ми номера си.

Бош го записа и вече се канеше да затвори, когато тя отново заговори:

— Хари, той ми каза, че си се оженил и вече си се развел.

— Ами, не съм разведен, но… нали разбираш.

— Да. Моля те, намери Франсис и после нека някой от вас да ми се обади.

— Добре.

Той остави слушалката, отвори плъзгащата се врата и излезе на верандата. Бутилките бяха празни. Завъртя се надясно и тогава видя шезлонга, върху който бе проснато тялото на Франсис Шиън. По възглавницата над главата му и по стената имаше косми и кръв.

— Господи — промълви Бош.

Той се приближи. Устата на Шиън беше отворена. Вътре и по долната му устна имаше кръв. На темето му се виждаше огромна изходна рана. Дъждът бе залепил косата за скалпа му и още повече разкриваше ужасната дупка. Бош отстъпи крачка назад и се огледа наоколо. Точно до предния ляв крак на шезлонга лежеше пистолет.

Отново пристъпи напред и сведе очи към трупа на приятеля си.

— Франки — промълви повторно той.

Въпросът се въртеше в главата му, но Хари не го изрече на глас.

„Аз ли направих това?“

Бош наблюдаваше служителите от патологията, които затваряха ципа на чувала над лицето на Франки Шиън, Докато други двама държаха отгоре чадъри. После оставиха чадърите и вдигнаха тялото върху количка, покриха го със зелено одеяло, вкараха го в къщата и се насочиха към предната врата. Наложи се да го помолят да се отдръпне от пътя им. Смазващото чувство за вина отново го изпълни. Той вдигна поглед нагоре към небето и видя, че слава Богу, няма хеликоптери. Полицаите не бяха използвали радиостанции и това означаваше, че медиите все още не са научили за самоубийството на Франки Шиън. Бош знаеше, че за бившия му партньор би била невероятна обида новинарски хеликоптер да кръжи над къщата и да снима проснатото му на верандата тяло.

— Детектив Бош?

Той се обърна. Откъм отворената плъзгаща се врата го викаше заместник-началник Ървинг. Хари влезе вътре и го последва до масата в трапезарията. Агент Рой Линдел вече ги очакваше там.