Майкл Коннелли - Хари

Думите й накараха Бош да се усмихне.

— Ето как става. Често в един сайт са събрани страници за сроден бизнес и интереси. Ето защо, когато го погледнеш, ти прилича на Содом и Гомор. Защото сродните реклами са струпани в едни и същи сайтове.

— Ясно — каза Бош.

— Уеб-сървърът би трябвало да ти гарантира сигурност. Искам да кажа, че никой не трябва е в състояние да проникне в твоята страница и да те компрометира-да я променя или унищожава. Проблемът е, че тези уеб-сървъри не ти дават реално голяма сигурност. И ако някой успее да проникне в сървъра, той може да прави каквото си иска със страниците.

— Какво точно имаш предвид? — попита Едгар.

— Че хакерите могат да използват страниците в даден сайт за собствените си цели. Да вземем например страницата на екрана на моя компютър. Хакерът може да се крие зад образа, който виждате, и да прибавя всевъзможни скрити вратички и команди.

— Това ли са направили с нейната страница? — попита Бош.

— Точно това. Помолих Лайза и Стейси О’Конър да направят проверка и те проследиха тази страница до уеб-сървъра. Наистина са взети някои предохранителни мерки, но паролите за подсещане са си валидни и позволяват да се проникне вътре.

— Тук вече се обърках — призна Бош.

— Когато се създава уеб-сървърът, за да влезеш вътре ти трябва парола за подсещане. Съвсем стандартна, например „Гост/гост“ или „администратор/администратор“. Когато сървърът е готов и вече функционира, те трябва Да се изтрият, за да се предотврати незаконно проникване, но за това често се забравя и тези пароли се превръщат в задни вратички, през които можеш да се промъкнеш. Тук е станало точно така. Лайза го направи. А щом тя успя, значи би могъл и всеки хакер, който после е можел да проникне в страницата на Мадам Реджайна. И някой го е сторил.

— Какво е направил? — попита Бош.

— Вкарал е скрита хипертекстова връзка. Бутон за подсещане. Когато го откриеш и натиснеш, той те отвежда в съвсем друг уеб-сайт.

— Преведи — каза Едгар.

Райдър се замисли за миг.

— Представете си го като висока сграда — например Емпайър Стейт Билдинг. Вие сте на някой етаж. Етажът на Мадам Реджайна. И намирате на стената скрит бутон. Натискате го, пред вас се отваря врата на асансьор, която изобщо не сте забелязали, и влизате вътре. Асансьорът ви отвежда на друг етаж. Но не бихте могли да стигнете там, ако не сте били на етажа на Мадам Реджайна и не сте натиснали скрития бутон.

— Ами ако не са ни казали кой е? — прибави Бош.

— Уместен въпрос — кимна Райдър.

— Покажи ни — посочи компютъра той.

— Добре, спомнете си, че в първото писмо до Елайъс бяха адресът на уеб-страницата и снимката на Реджайна. Във второто писмо пишеше „окото хумбърт хумбърт“. Тайнственият подател просто е казвал на Елайъс какво да направи с уеб-страницата.

— Окото на Реджайна? — каза Едгар.

— Значи си кликнала с мишката върху окото, така ли? — попита Бош, като посочи към екрана.

— Точно така.

Тя се завъртя към лаптопа си, премести мишката и Бош видя, че стрелката посочва лявото око на Мадам Реджайна. Райдър кликна два пъти и екранът се изчисти.

— Добре, сега сме в асансьора.

След няколко секунди се появи синьо небе с облаци, върху които седяха ангелчета с криле и ореоли. После се появи поле за парола.

— Хумбърт хумбърт — каза Бош.

— Виждаш ли, Хари, тези неща са толкова ясни. Просто не се прави, че не разбираш.

Тя написа „хумбърт“ в полетата за потребителя и паролата и екранът отново се изчисти. Няколко мига по-късно се появи надпис:

„ДОБРЕ ДОШЛИ В УЕБ-САЙТА НА ШАРЛОТ“

Отдолу се оформи анимация. В дъното на страницата пропълзя паяк и започна да плете паяжина по екрана. В пролуките на мрежата запремигваха малки снимки на момиченца, сякаш хванати от паяка. Когато изображението беше завършено, паякът застана най-отгоре.

— Гадна работа — каза Едгар. — Имам лошо предчувствие.

— Това е педофилски сайт — отвърна Райдър и посочи с нокът под една от снимките. — А това е Стейси Кинкейд. Кликваш върху нея и получаваш големи снимки и видеозаписи. Наистина е ужасяващо. Може би е по-добре, че бедното ангелче е мъртво.

Райдър посочи с мишката снимката на русокосото момиче. Бе прекалено малка и Бош не можеше да познае Стейси Кинкейд. Искаше му се просто да приеме на доверие думата на партньорката си.

— Готови ли сте? — попита тя. — С този лаптоп не мога да ви пусна видеозаписи, но снимките ще ви дадат представа за нещата.