Майкл Коннелли - Град от кости

— Значи казваш, че не си видял борба за контрол над оръжието на полицай Брашър преди изстрела. Правилно ли разбирам?

Играта на думи беше прозрачна. Бош се наведе над масата.

— Нямаше борба. Не видях борба, защото нямаше такава, и няма какво да го увърташ. Ако имаше борба, щях да съм я видял. Достатъчно ясно ли се изразих?

Гилмор продължи да се разхожда, без да отговори.

— Защо просто не направите тест за барутни отлагания на Стоукс? На ръцете и облеклото му? Нищо няма да намериш и цялото ти разследване ще приключи доста бързо.

Гилмор поклати глава.

— С удоволствие бих го направил. В нормална ситуация започваме точно с това. Конкретният проблем е, че ти си нарушил правилата тотално. Извел си Стоукс от мястото на престъплението и си го довел тук. Прекъснал си доказателствената верига, нали ти е ясно? Той е имал възможност да се измие, да се преоблече и бог знае още какво, защото ти лично си му я дал, като си го извел.

— Реших, че е налице елемент на заплаха за неговата сигурност. Партньорът ми е на същото мнение, Стоукс също. Освен това не съм го изпускал и за момент от поглед, докато вие не нахлухте като хуни.

— Това не променя факта, че ти очевидно смяташ собственото си разследване за по-важно от събирането на фактите относно прострелването на полицай, не е ли така?

Бош нямаше готов отговор. Но изводът, към който се стремеше Гилмор, ставаше съвсем прозрачен. Целта беше да се заключи убедително, че Брашър е била простреляна в резултат на схватка за оръжието й. Така изглеждаше героично. А ползата за репутацията на управлението беше несравнима: нямаше нищо по-привлекателно за положителната реакция на обществеността от раняването на едно добро ченге, още повече жена, и то наскоро постъпила, по време на изпълнение на служебния й дълг. Така се напомняше колко опасно е все пак да си в тази професия и се подчертаваше колко добри и благородни са въпреки всичко хората, които се занимават с нея.

Алтернативата — че Брашър се е простреляла сама, щеше да ги направи за смях. И то съвсем не за първи път.

На пътя за изковаване на такъв извод — какъвто желаеха Гилмор, Ървинг и подобните им — стояха Бош и Стоукс. Вторият не представляваше сериозна пречка. Осъден, който можеше отново да се озове в затвора за стрелба по полицай, не беше в състояние да придаде тежест на думите си. Съвсем друго обаче беше очевидец с полицейска значка. На Гилмор щеше да се наложи да нагласява казаното от Бош съответно на желания резултат или да замазва. Първото естествено слабо място на показанията му беше физическото му състояние. Следващото щеше да е атака по професионализма му. Би ли отишъл Бош дотам, че за да запази Стоукс като свидетел по разследване за убийство, да излъже, че не го е видял да стреля по полицай?

За Бош подобна тактика изглеждаше гротескна, но през годините беше виждал да се допускат не по-малко гротескни нередности, само и само на хората да се представи един предварително изготвен образ на управлението.

— Чакай малко. — Бош едва се сдържа да не го наругае. — Ако се опитваш да ми кажеш, че лъжа за Стоукс и Джулия — искам да кажа полицай Брашър, — за да отмъкна свидетел за разследването си, тогава, с цялото дължимо уважение, ще ти кажа, че си се побъркал.

— Детектив Бош, просто разсъждавам над всички възможности. Такава ми е работата.

— Можеш да си я вършиш и без мен. — Бош се изправи и отиде до вратата.

— Къде отиваш?

— Приключих тук.

Бош погледна към непрозрачното стъкло на стената, после погледна към Гилмор.

— Имам една новина за теб, лейтенант. Теорията ни нищо не струва. Стоукс няма абсолютно никакво значение за моето разследване. Нула. Джулия беше простреляна за нищо.

— Но не го знаеше преди да го доведеш тук, нали?

Бош бавно поклати глава.

— Приятен ден, лейтенант.

И тръгна да излиза — и едва не връхлетя върху Ървинг, който бе в коридора пред вратата на стаята.

— Влезте за минута, детектив — каза Ървинг спокойно. — Ако обичате.

Бош се върна в стаята, последван от Ървинг.

— Лейтенант, оставете ни сами — каза заместник-шефът. — Искам и всички, които са в наблюдателната зала, да излязат оттам.

— Да, сър — каза Гилмор и излезе.

— Сядай — нареди Ървинг на Бош.

Бош се върна на стола си срещу огледалната стена, а Ървинг остана прав. След малко започна да се разхожда пред стъклото и Бош трябваше да следи два образа едновременно.

— Ще обявим случая като неволно прострелване — продължи Ървинг, без да гледа Бош. — Полицай Брашър е заловила заподозрения и е произвела неволен изстрел, прибирайки оръжието си в кобура.