Майкл Коннелли - Град от кости

— Това ли каза тя?

— Доколкото ми е известно, тя е говорила само с теб, а ти твърдиш, че не е ставало дума конкретно за стрелбата.

Бош кимна.

— Значи толкова?

— Не виждам причина да се продължава повече.

— Ако не можем да бъдем честни със себе си, как бихме могли някога да кажем истината на хората от улицата?

— Не възнамерявам да водя философски спор с теб. Решението е взето.

— От вас.

— Да, от мен.

— Ами Стоукс?

— В ръцете на прокурора е. Може да бъде обвинен за извършване на убийство, при условията на рецидив. Стрелбата е следствие изключително на опита му за бягство. Легалната формулировка ще се доуточни. Ако се установи, че вече е бил заловен, когато е бил произведен фаталният изстрел, вероятно би могъл да…

— Чакайте! — Бош скочи от стола. — Убийство? Фатален изстрел ли казахте?

Ървинг се обърна към него.

— Лейтенант Гилмор не ти ли каза?

Бош се строполи в стола, опря лакти на масата и закри лицето си с ръце.

— Куршумът е ударил раменната кост и очевидно е рикоширал вътре в тялото й. Излязъл е през гръдната кост, засягайки сърцето. Починала е преди да стигне до болницата.

Бош наведе глава. Почувства, че му се вие свят. Опита се да диша дълбоко, докато пристъпът отмине. Гласът на Ървинг доплува отнякъде, прониквайки в мрачната бездна на съзнанието му:

— Детектив, в това управление има няколко души, наричани „магнити за лайна“. Сигурен съм, че сте чували тези думи. Изразът не е точно по моя вкус, но смисълът е верен — неприятности се случват главно на този определен кръг хора. Многократно. И винаги на тях.

Бош зачака последния удар.

— За съжаление, детектив Бош, вие сте един от тези хора.

Бош несъзнателно кимна. Мислеше за момента, когато санитарят бе поставил кислородната маска на лицето на Джулия.

Не им позволявай…

Какво искаше да каже? Не им позволявай какво? В главата му се зараждаше идея какво е недоизказаното. Гласът на Ървинг още веднъж се намеси в мислите му:

— Проявявах огромно търпение към вас години наред. Но стигнах предела на търпението си. Както и цялото управление. Искам да започнете да мислите за пенсиониране. Скоро, детектив. Скоро.

Бош не отвърна нищо. Главата му остана наведена. След секунди чу отварянето и затварянето на вратата.

Джулия Брашър беше погребана в късната сутрин на следващия ден в Холивуд Мемориъл Парк. Понеже беше загинала при изпълнение на служебния си дълг, церемонията беше официална — с мотоциклетен кортеж, почетна стража и салют от двайсет и един изстрела. Петте хеликоптера на управлението — цялата му въздушна сила — кръжаха над гробищата във формация „загинал служител“.

Минали бяха обаче по-малко от двайсет и четири часа от смъртта и другите полицейски управления от щата, а и от югозапада, каквато беше практиката, не бяха представени особено добре. По стандартите на полицейските погребения церемонията не беше от най-впечатляващите. Нормално, смърт при престрелка би докарала достатъчно сини униформи да се изпълни цялото гробище. Полицай, прострелял се, докато прибира оръжието си в кобура, не влизаше стриктно в рамките на полицейската митология и това явно бе накарало някои да не присъстват на погребението.

Бош бе застанал почти най-отзад. Главата му пулсираше — следствие от нощ на пиене в опит да потисне болката и чувството за вина. От земята се бяха появили нечии кости и като резултат в нея бяха заровени други двама души — без никаква съществена причина за това. Очите му бяха кръвясали и подути, но вътрешното разяждане беше много по-болезнено от напръскването със спрей в очите.

Забеляза Тереза Корасон, разположила се на първия ред между по-почетните гости, доколкото такива присъстваха. Този път, по изключение, без оператора си. Носеше слънчеви очила, но не беше трудно да се разбере, че го е видяла. Устните й бяха свити в тънка, строга линия. Перфектно изражение за погребение.

Бош първи отклони поглед.

Денят беше разкошен. Силен вятър от океана беше разчистил за малко градския смог. Разкъсани облаци се носеха високо в небето, смесени със следите от самолети. Въздухът ухаеше от цветята, поставени на гроба и около него. От позицията си Бош виждаше, като фон на церемонията, накривените букви, образуващи думата „Холивуд“ върху хълма Лий.

Шефът на полицията не произнесе традиционната си възхвала, използвана за служители, загинали, изпълнявайки дълга си. Вместо него говори началникът на полицейската академия — за опасностите в полицейската работа, които винаги изскачат от най-неочакваното място и за това как смъртта на полицай Брашър може да спаси живота на други нейни колеги, като им напомня никога да не престават да са нащрек. В десетте минути на речта си той не я нарече другояче освен „полицай Брашър“, което остави неудобното впечатление за безличност.