Майкл Коннелли - Град от кости

Някъде горе се чуха сирени.

Едгар хвана Еджууд за ръката и двамата хукнаха към рампата.

Лицето на Брашър беше като на смъртник. Бош не разбираше как това може да се случи от рана в рамото. Зачуди се дали не са били два изстрела и ехото да е заглушило втория. Огледа я, но не забеляза друга рана. Не посмя да я обърне — но пък и освен под рамото й другаде нямаше кръв.

— Дръж се, Джулия. Чуваш ли ме? Линейката идва. Потърпи още мъничко.

Тя отвори отново уста и заговори:

— Той… той се опита да… — Стисна зъби и главата й се отпусна безпомощно на една страна върху якето му. — Не беше… Аз не съм…

— Не говори. Пази си силите.

Гаражът се изпълни с шум и светлини. До тях спря линейка, а зад нея патрулна кола. Разтичаха се санитари и униформени полицаи, Айман и Лийби също бяха тук.

— Божичко — молеше се Стоукс, — нека да не умре…

Един от санитарите избута Бош, за да не им пречи. Внезапно Брашър го сграбчи за китката и го придърпа към себе си. Гласът й беше почти недоловим:

— Хари, не им позволявай…

Санитарят сложи на лицето й кислородна маска и прекъсна думите й.

Бош стисна за секунда глезена на Брашър.

— Ще се оправиш, Джулия.

— Добре, Джулия — каза вторият санитар и се наведе над нея. Носеше голяма медицинска чанта. — Аз съм Еди, а това е Чарли. Ние ще те оправим. Точно както каза приятелчето ти — ще се оправиш. Но трябва да се стегнеш. Трябва да го искаш, Джулия. Трябва да се бориш.

Тя се опита да каже нещо, но маската й пречеше. На Бош му се стори, че чу една дума — „безчувствена“.

Санитарите започнаха работата си, като Еди не спираше да й говори. Бош отиде при Стоукс, изправи го и го дръпна настрани.

— Ребрата ми са потрошени — оплака се Стоукс. — Трябва да видят и мен.

— Нищо не могат да направят за теб, така че по-добре си затваряй скапаната уста.

Приближиха се две униформени ченгета. Бош ги позна — бяха от екипа на Джулия, онези, които преди няколко вечери я насърчаваха да не унива.

— Можем да го отведем до участъка.

— Няма нужда, аз ще се оправя — каза Бош.

— Вие трябва да останете тук за ПУП, детектив Бош.

Прави бяха. Екипът, разследващ „Престрелки с участието на полицай“, скоро щеше да дойде и Бош щеше да бъде разпитан като основен свидетел. Но нямаше намерение да повери Стоукс на човек, в когото нямаше абсолютно доверие, така че го поведе нагоре по рампата.

— Чуй ме, Стоукс, искаш ли да живееш?

Младежът не отговори. Вървеше, приведен от болката в ребрата. Бош го сръга точно там, където го беше изритал Еджууд, и Стоукс изстена.

— Слушаш ли ме? — попита Бош. — Искаш ли да живееш?

— Да!

— Тогава слушай какво ти говоря. Ще те сложа в стая и няма да говориш с никой друг освен с мен. Разбра ли?

— Разбрах. Само не им давай да ме бият. Нищо не съм направил. Не знам какво стана. Тя ми каза да се обърна към стената и аз го направих. Кълна се, само…

— Млъквай! — заповяда Бош.

По рампата се спускаха още ченгета и Бош искаше по-бързо да измъкне Стоукс оттук.

Излязоха на улицата и Бош видя Едгар — говореше по мобилния си телефон и същевременно направляваше влизането на още една линейка в гаража. Бош побутна Стоукс към него.

— Тъкмо говорих с лейтенанта. Идва насам — каза Едгар.

— Супер. Къде ти е колата?

— В автомивката.

— Вземи я. Ще закараме Стоукс в участъка.

— Хари, не можем просто така да изчезнем от мястото на…

— Видя какво направи Еджууд. Трябва да закараме това лайно на безопасно място. Вземи си колата. Аз отговарям, ако има разправии.

— Дадено. — Едгар затича към автомивката.

Бош заведе Стоукс до един стълб и го закопча за него. После каза:

— Стой кротко. — Отдръпна се и прокара ръка през косата си. — Какво, по дяволите, се случи там долу?

Не осъзна, че е произнесъл гласно последния въпрос, докато Стоукс не запелтечи, че не е направил нищо.

— Млъквай. Не говоря на теб — сряза го Бош.

Преведоха Стоукс през централното помещение на участъка до стая за разпити номер З, където заключиха белезниците му към стоманен пръстен, завинтен в средата на масата.

— Сега седиш и чакаш — каза Бош.

— Не ме оставяйте тук — заподсмърча Стоукс. — Те ще влязат и…

— Никой няма да влиза освен мен — отвърна Бош. — Просто стой мирно.

Двамата с Едгар излязоха от стаята и я заключиха. Бош отиде до бюрата на детективите по убийства. Помещението беше празно. Така ставаше при всяко раняване на ченге — това пазеше всеобщата вяра в екипната система. Всеки искаше да се реагира по същия начин, ако с него се случи същото.