Майкл Коннелли - Град от кости

— Намерихте ли моя човек?

— Така смятаме.

— Къде?

— Мие коли на „Ла Бреа“. Знаеш как е — бакшиши, невърнато ресто и така нататък. — Наетите на такава работа можеха да разчитат само на щедростта на клиентите или да отмъкнат нещо от колите, без да ги хванат.

— Кой го намери?

— Двама от нравствената. Осемдесет процента е сигурно.

Питат те ли да действат, или предпочиташ да отидеш там.

— Кажи им, че сме на път към тях, да не мърдат. Знаеш ли какво, Манк? Мисля, че момчето е много чевръсто. Можеш ли да осигуриш подкрепа, в случай че хукне нанякъде?

— Ами… — Тишината показваше, че Манкиевич проверява разписанието. — Имаш късмет. Двама от три-единайсетиците започват рано. В и петнайсет трябва да са свършили. Устройва ли ви?

— Идеално. Кажи им, че ще се срещнем на паркинга на „Чекърс“ на Ла Бреа и Сънсет. Нека и нравствените чакат там. — Бош даде знак на Едгар, че тръгват.

— Още нещо — каза Манкиевич.

— Какво?

— За подкреплението. В него е и Брашър. Нещо напротив?

Бош знаеше, че не му е работа да си дава мнението кой къде да бъде изпращан. Това можеше да му навлече нови срещи с хората от „вътрешни разследвания“.

— Не.

— По принцип не бих го направил, но тя е още зелена. Прави грешки и има нужда от натрупване на опит.

— Казах: не.

Хората от нравствения отдел, Айман и Лийби, нарисуваха схема на автомивката и обозначиха мястото под навеса й, където бяха забелязали Стоукс. Три от страните на мивката се затваряха от бетонени стени и постройки. Теренът в съседство с Ла Бреа беше около петдесет метра, с метър и половина разделителна стена околовръст, с входове и изходи в четирите ъгъла. Ако Стоукс се опиташе да избяга, можеше да прескочи стената, но по-вероятно беше да използва изходите.

Планът беше прост. Айман и Лийби щяха да покриват входа, а Брашър и Еджууд — изхода на автомивката. Бош и Едгар щяха да влязат с колата като клиенти и да задържат Стоукс. Радиовръзката им имаше код „червено“ в случай на бягство и код „зелено“ при залавяне без съпротива.

— Запомнете — каза Бош, — почти всеки мияч, чистач или ваксаджия на това място вероятно се укрива по някаква причина и е готов да духне. Дори и да хванем Стоукс без проблем, другите ще се раздвижат. Появата на полицаи на авто-мивка е като да извикаш „Пожар!“ в театър. — Бош нарочно задържа погледа си върху Брашър, най-неопитната от групата. Предишната вечер се бяха разбрали да не показват по никакъв начин, че между тях има нещо повече от колегиално познанство. — Разбрахте ли за какво говоря?

Тя се усмихна.

— Разбрах.

— Добре тогава. Ако сте готови, да вървим.

Двамата с Едгар се отправиха към неговия „Лексус“ — и изведнъж Бош осъзна, че колата лъщи като чисто нова.

— Мамка му!

— Е, какво сега? Грижа се за колата си.

Бош се огледа. В една бетонена ниша зад ресторанта за бързо хранене беше оставена кола, измита съвсем наскоро. От нея все още се стичаше вода и се събираше в голяма локва на паважа.

— Мини през тая локва няколко пъти, за да понацапаш колата.

— Хари, няма да мърся колата си с тия гадости.

— Хайде де, трябва да изглежда все едно има нужда от измиване, иначе няма смисъл да влизаме с нея в мивката. Сам го каза — момчето е бъзливо. Не е нужно да го предупреждаваме.

— Ама ние всъщност няма да мием колата. Цялата мръсотия ще си остане по нея.

— Виж какво, ако го хванем, ще накарам Айман и Лийби да го откарат и ще ти измием колата. Дори ще платя лично.

— Мамка му!

— Просто мини през локвата. Губим време.

Едгар изцапа колата и потегли към автомивката в пълно мълчание. Колата на двойката от „нравствена“ бе спряна на известно разстояние от входа, патрулката се намираше по-надолу по улицата, между други паркирани коли. Бош натисна копчето на предавателя си.

— Готови ли са всички?

Отговориха му две изпуквания от „нравствените“, последвани от гласа на Брашър:

— Готови сме.

— Окей, влизаме.

Едгар вкара колата на линията за обслужване, където се оставяше за почистване с прахосмукачка и клиентът поръчваше измиването. Очите на Бош се запреместваха от един работник на друг. Всички носеха оранжеви комбинезони и бейзболни шапки. Това забавяше разпознаването, но погледът му скоро попадна върху Джони Стоукс.

— Там е — каза той на Едгар. — До черното беемве.

Ясно му беше, че в момента, в който се подадат от колата, всички наоколо, които са си имали неприятности със закона, ще познаят, че са ченгета. Налагаше се възможно най-бързо да се доберат до Стоукс.