Майкл Коннелли - Град от кости

— Може и да си. — Той все още не я поглеждаше. — Спомняш ли си телевизионната реклама със старата госпожа, паднала на земята, която казва: „Паднала съм и не мога да се изправя“ — и всички си правят майтапи с нея?

— Да. На Венис Бийч продават тениски с такъв надпис.

— Ами… понякога се чувствам точно така. На пенсионна възраст. Колкото и печен да си, не можеш от време на време да не се издъниш. Падаш — и понякога ти се струва, че нямаш сили да се изправиш. После ти провървява и ти попада случай, който те кара да мислиш: това е истинският. Чувстваш го. Това е, казваш си, което ще ми помогне пак да си стъпя на краката.

— Това се нарича изкупление, Хари. Този случай ли е твоят опит?

— Мисля, че да. Надявам се.

— Тогава да пием за изкуплението.

— Дръж яко — отвърна Бош, вдигна чашата си към нея и я изпразни на една глътка. После я тропна на масата, обърса уста с опакото на ръката си и попита: — И така, ще дойдеш ли у дома днес?

Тя поклати глава.

— Не. Не и с теб.

Той се намръщи и се зачуди дали прекалената директност на въпроса му не я е обидила.

— Ще дойда слей теб. Забрави ли? Не мога да оставя колата си пред участъка. Всичко трябва да се пази в дълбока тайна, шушу-мушу и така нататък.

Бош се ухили. Бирата и усмивката й му действаха магически.

— Хванах ти се.

— Дано да не е само за това.

Бош закъсня за срещата при лейтенант Билетс. Едгар вече беше там — рядък случай в историята, — както и Медина от „връзки с медиите“. Билетс му посочи стол да седне, след което избра някакъв номер по телефона и каза:

— Обажда се лейтенант Билетс. Можете да уведомите господин Ървинг, че всички са налице и сме готови да започнем.

Бош погледна Едгар и повдигна вежди. Очевидно Ървинг продължаваше да следи положението. Билетс затвори и обяви:

— Той ще се обади след малко и ще го включа на говорител.

— Да слуша или да ни наставлява? — попита Бош.

— Кой би могъл да каже?

— Докато чакаме — намеси се Медина, — започнах да получавам обаждания относно някакъв нов, който вие, момчета, сте дали за издирване. Някой си Джон Стоукс. Как искате да се подходи в случая? Той нов заподозрян ли е?

Бош се ядоса. Знаеше, че подобна информация не може да не изтече до медиите, но не очакваше да се случи толкова скоро.

— Не е заподозрян — отговори той. — И ако репортерите направят същата издънка, като с Трент, никога няма да го намерим. Просто искаме да разговаряме с него. Познат на жертвата. Отпреди много години.

— Значи разполагате със самоличността на жертвата?

Преди Бош да успее да отговори, телефонът иззвъня и Билетс включи Ървинг на говорител.

— Добре — прогърмя гласът на Ървинг. — Докъде сме стигнали?

Билетс натисна някакъв бутон, за да намали силата на звука, и попита:

— Хари, ти ли ще отговориш?

Бош извади бележника си. Без да бърза. Харесваше му идеята как Ървинг седи зад безукорно чистичкото си бюро в Паркър Сентър в очакване да чуе нещо по телефона. Отгърна на страница, покрита с драсканици от тазсутрешната му закуска с Джулия.

— Детектив, какво става? — чу се гласът на Ървинг.

— Нищо. Преглеждам си бележките. Главната новина е, че имаме положително идентифициране на жертвата. Артър Делакроа. Изчезнал от къщата, в която е живял в района на Миракъл Майл на четвърти май деветстотин и осемдесета. Бил е на дванайсет години. — Бош спря в очакване на въпроси. Забеляза, че Медина си записа името. — Не бих ме искали това да се разпространява, поне засега.

— И защо? — попита Ървинг. — Не сте ли сигурни в самоличността?

— Сигурни сме. Само че ако го обявим, все едно ще направим публично съобщение в каква посока действаме.

— А тя е?

— Сигурни сме, че Николас Трент не е замесен, и затова търсим в друга посока. Аутопсията показа непрекъснато малтретиране, започващо от най-невинно детство. Майката е напуснала рано семейството и по тази причина сега издирваме бащата. Но все още не сме се срещали с него. Правим го постепенно. Ако сега се обяви, че сме идентифицирали жертвата, и бащата види съобщението, ще бъде предупреден, а това е нежелателно.

— Ако той е заровил детето на хълма, бездруго е нащрек.

— Донякъде. Но също така знае, че ако не разполагаме със самоличност на жертвата, нямаме законно основание да го притесняваме. Това му дава чувство на безопасност. А на нас — време да го наблюдаваме незабелязано.

— Разбрах — каза Ървинг.

За кратко се възцари мълчание. Бош изчакваше началството да продължи коментара си, но такъв не последва.