Майкл Коннелли - Град от кости

Мина под наклона на рампата и ги видя — на не повече от петнайсет метра. Брашър беше изблъскала Стоукс до стената и го държеше в това положение, натиснала гърба му с ръка. Фенерчето й беше оставено на земята до десния й крак и лъчът му осветяваше стената. Беше си свършила работата перфектно.

Бош тръгна към тях, като наведе пистолета си.

И видя как Брашър отпусна ръката си, направи крачка назад и се огледа. Грешка, напълно несъвместима с това, на което я бяха учили по време на подготовката й. Даваше пространство на Стоукс за нов опит за бягство.

Събитията сякаш влязоха в забавен кадър. Бош се опита да подвикне, но внезапно гаражът се изпълни от ослепителната светлина и гърма на изстрел. Брашър падна на земята, Стоукс остана прав. Звукът от изстрела отекна многократно от стените — не можеше да се разбере откъде се стреля.

Бош приклекна и се заоглежда. Същевременно вниманието му привлече Стоукс, който започна да се обръща. Видя също, че Брашър вдигна ръката, в която държеше пистолета си, и го насочва към Стоукс. Бош също насочи своя „Глок“ към него и изкрещя:

— Не мърдай!

И в следващата секунда беше до тях.

— Не стреляй! — изпищя Стоукс. — Не стреляй!

Бош не отместваше поглед от него. Очите му продължаваха да парят, но дори и едно премигване можеше да се окаже фатална грешка.

— Долу! Лягай долу! Веднага!

Стоукс се просна по корем и разпери ръце. Бош го прекрачи и със стотици пъти тренирано движение заключи китките му зад гърба.

После прибра пистолета в кобура и се обърна към Брашър. Очите й бяха широко отворени. Шията и предницата на униформената й риза бяха облени в кръв. Бош коленичи до нея и разкъса ризата й. Кръвта беше толкова много, че не можа веднага да види раната. Куршумът беше влязъл в лявото й рамо, само на сантиметър от презрамката на бронираната жилетка.

Кръвта не спираше да шурти и лицето на Брашър бързо пребледняваше. Устните й се движеха, без да издадат звук. Бош се огледа за нещо, с което да спре кръвта, и погледът му попадна върху парцала, подаващ се от задния джоб на Стоукс. Измъкна го с рязко движение и го притисна върху раната. Брашър простена от болка.

— Знам, че те боли, Джулия, но трябва някак да спра кървенето.

Развърза вратовръзката си с една ръка и стегна импровизирания компрес.

— Потърпи, Джулия, потърпи…

Грабна радиостанцията си от земята и включи основната честота.

— Дежурен, ранен полицай, долният етаж на гаража на жилищен блок на Ла Бреа Парк, Ла Бреа и Санта Моника. Имаме нужда от медицински екип ВЕДНАГА! Заподозреният е заловен. Потвърди, че ме чуваш.

След безкрайно дълго време дежурният диспечер поиска съобщението да бъде повторено — връзката се разпадала. Бош натисна копчето и изрева:

— Къде е медицинският екип? Има ранен полицай! — Прехвърли се на връзка с групата. — Едгар, Еджууд, на долния етаж на гаража сме. Брашър е ранена. Хванахме Стоукс. Повтарям, Брашър е ранена. — Пусна радиостанцията и извика, колкото глас имаше. После свали якето си и го сви на топка.

— Не го направих аз! — изкрещя Стоукс. — Не знам какво…

— Млъкни! Млъкни, мамицата ти!

Бош напъха якето под главата на Брашър. Брадичката й стърчеше нагоре, зъбите й бяха стиснати от болка. Устните й бяха почти бели.

— Идва линейка, Джулия. Повиках ги още преди да сляза, сигурно съм екстрасенс или нещо такова. Дръж се!

Тя отвори уста да каже нещо, но гласът й беше заглушен от изпадналия в истерия Стоукс.

— Не съм аз! Не ги оставяй да ме утрепят. Не съм аз!

Бош легна с цялата си тежест върху гърба му и извика в ухото му:

— Млъкни, мамка му, или аз ще те убия! — После пак се обърна към Брашър. Очите й бяха отворени, по бузите й се стичаха сълзи.

— Джулия, само още няколко минутки. Трябва да издържиш. — Измъкна пистолета от дясната й ръка и го сложи на безопасно разстояние от Стоукс. После взе ръката й в своите. — Какво стана? Какво стана, по дяволите?

Брашър отвори и затвори уста. По рампата се чу тропот на крака и Бош чу, че Едгар го вика.

— Тук съм! След секунда се появиха Едгар и Еджууд.

— Джулия! — извика партньорът й. — О, по дяволите! — И без никакво колебание се засили и с всичка сила изрита Стоукс в ребрата. — Копеле мръсно! — Засили се за втори ритник.

— Не! Не го пипай! — извика Бош.

Едгар сграбчи Еджууд и го дръпна. Стоукс ревеше от болка.

— Отведи Еджууд горе и прати медицинския екип — викна Бош на Едгар. — Тук станциите не вършат работа и за пет пари.