Майкл Коннелли - Град от кости

Той погледна към Едгар.

— Готов ли си?

— Давай.

Двамата отвориха вратите едновременно. Стоукс беше на около двайсет и пет метра от тях, с гръб, клекнал до колелата на беемвето. Бош чу Едгар да подхвърля в движение към някого да не се занимава с чистене и че ще се върне след минута.

Докато минат половината разстояние, ги забелязаха и някой зад тях се провикна: „Ченгета!“

Стоукс се изправи, обърна се и разбра, че търсят него. Беемвето блокираше най-прекия му път за бягство — наляво и през входа на автомивката. Той направи движение надясно, но спря, осъзнал, че там няма изход.

— Чакай! — извика Бош. — Искаме само да поговорим!

Стоукс видимо се отпусна. Бош продължи към него, а Едгар мина вдясно, за да попречи на евентуален опит за бягство.

Бош се приближи с широко разтворени ръце — в едната държеше радиостанцията си.

— Лосанжелиска полиция. Искаме само да ти зададем няколко въпроса.

— За какво?

— За…

Стоукс внезапно вдигна ръка и пръсна в лицето на Бош с почиставащата смес за гуми. После се втурна надясно, към мястото, където високата задна стена на автомивката се съединяваше със страничната стена на триетажен жилищен блок.

Бош вдигна ръце към очите си. Чу как Едгар изкрещя и хукна да гони Стоукс. Бош вдигна радиостанцията и изкрещя:

— Червено! Червено! Червено! Бяга към задния ъгъл. — После клекна, остави я на земята, обърса очите си с ръкава на якето и успя да ги отвори за миг. До задницата на беемвето имаше навит маркуч. Той пусна водата и поля цялото си лице, без да го е грижа за дрехите му. Очите му направо изгаряха.

След няколко секунди почувства облекчение, пусна маркуча на земята, без да го спира, и взе радиостанцията. Очите му още пареха, но виждаше достатъчно, за да може да се движи. Чу смеха на работниците, но не им обърна внимание.

Включи се на честотата на патрулните коли на холивудското управление.

— До патрулиращите от холивудското управление, полицаи в преследване на заподозрян, Ла Бреа и Санта Моника. Бял мъж, тридесет и пет годишен, тъмна коса, оранжев комбинезон. В близост до автомивката.

Не си спомняше точния адрес на автомивката, но всеки патрулиращ полицай със сигурност го знаеше. Той превключи на основната честота на управлението и изиска линейка за откарване на ранен полицай. Нямаше представа с какво са напръскани очите му. Чувстваше се по-добре, но не искаше да рискува с някое дълготрайно увреждане.

После се върна на оперативната честота на групата, за да разбере кой къде се намира. Отговори единствено Едгар.

— В единия от ъглите на оградата имаше дупка и той мина през нея. Сега е някъде между жилищните сгради на север от мивката.

— Къде са другите?

Връзката не беше много ясна — явно Едгар минаваше през зони със слабо покритие и не беше сигурно, че го е чул. Бош пусна радиостанцията в джоба си и отиде на бегом до дупката в оградата — намираше се зад два големи контейнера с течен сапун.

Промуши се през нея, като закачи якето си на някакво ръждиво желязо, и се озова в тясна уличка между жилищните блокове. Патрулната кола беше спряна в края й — на четиридесетина метра — и двете й врати зееха отворени. Другият край беше препречен от колата на двете ченгета от нравствена.

Бош бързо тръгна към патрулната кола, като се оглеждаше и ослушваше внимателно. Опита се да влезе във връзка по радиостанцията си, но не получи никакъв отговор.

Патрулната беше спряна на рампата пред подземния гараж на най-големия от блоковете. Бош си спомни, че в досието на Стоукс фигурираше и автомобилна кражба. Логично беше да е влязъл в гаража, за да открадне кола, с която да се измъкне.

Гаражът беше огромен и очевидно следваше извивките на сградата. Имаше три ленти за паркиране и рампа, водеща съм по-долен етаж. Не се виждаше жива душа. Единственият доловим звук бе капането на вода от някакви тръби. Бош тръгна по средната лента и извади пистолета си. Стоукс вече беше успял да пригоди за оръжие спрей, а гаражът му предоставяше много по-големи възможности в това отношение.

Оглеждаше автомобилите за следи от разбиване, но такива нямаше. До слуха му достигна ехото на бягащи стъпки на долния етаж. Той бързо стигна до рампата и слезе надолу, като внимаваше да не издава никакъв звук.

Долният етаж беше още по-тъмен. Бош запристъпва предпазливо — и изведнъж някъде отпред проехтя напрегнатият глас на Брашър:

— Стой! Не мърдай!

Бош тръгна натам, приготвил оръжието си за стрелба. Би трябвало да предупреди за присъствието си — но това можеше да отклони вниманието на Брашър и да даде шанс на Стоукс да избяга или да се нахвърли върху нея.