Том Клэнси - Под обсада

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:05 ч.

Полковник Брет Огъст се прокрадваше като леопард през притихналия парк. Вертолетите кръжаха малко по-нататък с прожектори, насочени към сградата на ООН и пространството около нея. В парка бе тъмно, ако не се брои отражението на светлината от хеликоптерите.

Огъст вървеше леко приведен, с широка уверена крачка. Залогът беше голям, но вместо да го стряска, това по-скоро му вдъхваше сили. Колкото и опасна да бе задачата, той изгаряше от нетърпение да се подложи на проверка и да я изпълни. В битка човек никога не може да бъде сигурен, но полковникът и за миг не се усъмни в себе си, в знанията, които е получил, в способностите си и в необходимостта на онова, което трябваше да извърши.

Не се съмняваше и в плана, който бяха разработили. Генерал Роджърс беше прав — всяко сражение си беше непредсказуемо, съотношението на силите се променяше като живак. Но при операция „Капан“ все пак нещата бяха по-предвидими.

Операцията бе учебникарска и доколкото е известно, за пръв път е била приложена от съставената от необучени селяци малобройна войска на княз Александър Невски. През XII век 3 3 Битката всъщност се е състояла през XIII в., на 5.04.1242 г. — Б.пр. руснаците се изправят пред тежковъоръжените кръстоносци тевтонци, нахлули в княжеството. Единственият начин да разгромят по-многочислените и по-добре въоръжени нашественици е да ги изтласкат към замръзналото езеро, където от тежестта на рицарските доспехи ледът се пропуква и всички германци до последния се издавят.

Към тази стратегия се беше придържал и бившият шеф на отряда за бързо реагиране към Оперативния център подполковник Чарлс Скуайърс.

Важното при нея е да избереш място за сражение, където да имаш достъп до врага от две страни — например някое планинско ждрело, гора или бряг на езеро. Намериш ли такова място, частта, колкото и малобройна да е, може да се раздели на два отряда. Единият минава по фланга на противника и така всъщност го заклещва. После другият отряд напредва в плътен строй. Врагът няма накъде да отстъпва — притиснат е между двата отряда. Опита ли да премине в контраатака, единият отряд ще го нападне по предната линия, отляво и отдясно. Тогава неприятелят ще се види принуден да отстъпва, но пък ще бъде изненадан в тил от втория отряд. Така се озовава в истински капан, между чука и наковалнята. Стига операцията да бъде осъществена правилно, под прикритието на нощта или на релефа, тя позволява дори и малка част да разгроми превишаващия я по численост противник.

Полковник Огъст не можеше да разчита мракът да го прикрива, докато той проникне в заседателната зала на Съвета за сигурност. Дори и да угасеше осветлението за секунда-две, противникът само щеше да се прегрупира. Огъст предпочиташе да го изненада. За съжаление при запалено осветление врагът щеше да разбере, че има насреща си един-единствен човек. Терористите щяха да го видят как влиза в залата, точно както бяха видели и служителите от службата за сигурност към ООН. Ако действаха светкавично, операция „Капан“ щеше да се провали.

Въпреки това Огъст пак щеше да разполага с доста преимущества. Беше обучен като войник, а не като охрана. Щеше да се скрие зад седалките в залата. Стълбището беше дълго и открито и нападателите щяха да го издебнат трудно, особено ако той се движеше снишен зад горните редове. Ако пък терористите се опитаха да използват заложниците като щит, шефът на отряда за бързо реагиране към Оперативния център щеше да има други две предимства. Първото бе точният му мерник. Брет Огъст се славеше като един от най-добрите стрелци в специалните части, можеше да го докаже и с множеството медали, с които бе награждаван. Отстъпваше по мерник единствено на Майк Роджърс. Другото му предимство бе, че нямаше да се колебае и да се страхува да стреля. Бе готов да рискува и дори да застреля някого от заложниците, ако това бе цената да залови един или друг терорист. Както вече бе отбелязал и Майк Роджърс, ако не действаха решително и бързо, заложниците си бяха обречени да умрат.

Градината се простираше на няколко пресечки в южна посока. Всъщност представляваше малък залесен парк, насред който се възправяше статуята на свети Георги, съсичащ змея. Беше дар от бившия Съветски съюз и бе излята от парчета съветски ядрени ракети „СС-20“ и американски „Пършинг“, унищожени по силата на Договора за ядрените ракети със среден обсег на действие от 1987 година. Подобно на самата Организация на обединените нации, и статуята служеше колкото за замазване на очи — гръмка дръзка лъжа в прослава на мира. Руснаците знаеха прекрасно, че мирът е невъзможен, ако не е поддържан с ракетите „СС-20“ и „Пършинг“.