Том Клэнси - Под обсада

Сателитният телефон иззвъня четвърти път.

— Майк… — подзе Худ.

Макар и да беше присъствал, докато бяха разработвали плана за операция „Капан“, Худ очевидно се надяваше да се придържат към първоначалния замисъл: да прилъжат терористите да излязат от залата. Но Роджърс продължи да чака. Успехът на операцията може би зависеше тъкмо от тия няколко минути в повече, които в момента той се опитваше да спечели.

— Не мога да се съглася — знаеше си той своето.

— Всъщност ви е яд, че вече е все едно — подметна ехидно Анабел.

— Не — възрази Роджърс. — И друг път са ме правили на маймуна. Но вече сме зрели хора, не се ядосвам за щяло и нещяло. Яд ме е, че от немай-къде трябва да повярвам на човек, който вече е престъпил веднъж дадената дума.

Генералът втъкна пистолета в колана си, бръкна в джоба на панталоните и извади сгъваемо ножче, после се зае да реше кабела, с който беше завързал младата жена.

Сателитният телефон иззвъня за пети път.

Анабел се пресегна да вземе ножчето.

— Дайте на мен — рече тя.

Роджърс й го даде и се дръпна, да не би да й хрумне да му замахне с острието.

— А сега се разкарайте оттук — нареди Анабел. — Излезте в коридора и застанете така, че да ви виждам в охранителната камера. И ми оставете ключовете.

Роджърс извади ключодържателя от джоба на панталоните си и го метна на пода пред жената. Грабна сакото си, което бе оставил върху облегалката на стола, и последва Худ, който вече беше излязъл.

Младата жена сряза кабела и включи компютъра така, че да вижда образа от охранителната камера. Докато генералът минаваше през антрето, за да излезе в коридора, Ани се пресегна и вдигна слушалката на сателитния телефон.

— Говори! — рече тя.

Роджърс не я чу. За щастие това не продължи дълго — след малко той щеше да чува всяка нейна дума. Забърза през антрето и мина под охранителната камера.

И той като Анабел Хамптън беше акула. Но въпреки дръзките й заплахи и лъжи, въпреки заканите и лукавството на младата жена тя му отстъпваше по едно.

По опит, трупан в продължение на цели трийсет години.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:04 ч.

Веднага щом Роджърс и Худ минаха под мощната охранителна камера, генералът извади от джоба си клетъчния телефон на Худ. Спря в коридора и известно време слуша мълком, сетне изключи апарата. Върна го на Худ, подаде му и единия от двата пистолета.

— Какво стана? — попита Худ.

— Оная ни издъни — отвърна Роджърс.

Извади от вътрешния джоб на сакото радиостанцията и я включи.

— Брет! — каза Роджърс.

— Слушам, генерале!

— Операция „Капан“ е последната ни възможност — поясни Роджърс. — Ще се справиш ли?

— И още как! — отвърна Огъст.

— Чудесно — рече Роджърс. — Кога да включа пак радиостанцията?

— След две минути — отвърна Огъст.

Роджърс си погледна часовника.

— Дадено. Ще заема позиция в северната част на сградата. Ще съм готов след седем минути.

— Разбрано. И дано имаш късмет!

— Чул те господ! — отвърна Роджърс и прибра радиостанцията в джоба си.

Худ поклати глава.

— Добре го каза!

— За нещастие трябва да се надяваме на късмета си — призна генералът. Погледна си часовника. — Слушай! Време е да тръгвам. Звънни в Нюйоркското управление на полицията. Нека се навъртат около етажа и задържат нашата приятелка. Вероятно е въоръжена, затова, ако се опита да се измъкне, преди да са дошли от полицията, може би ще се наложи да я задържиш ти.

— Не се притеснявай — отвърна Худ.

Всички шефове в Оперативния център бяха обучени да си служат с оръжие, тъй като бе твърде възможно да се превърнат в мишена на терористите. Точно сега Худ на драго сърце би стрелял по Анабел Хамптън. И то не само защото ги беше предала, а защото Роджърс бе предвидил всичко, справяше се блестящо и Худ не виждаше смисъл да не се подчинява на заповедите му. Нали за това са пълководците — да издават заповеди, които да бъдат изпълнявани!

— Опитай и онова, което предложи в началото.

— С Чатерджи ли?

Роджърс кимна.

— Знам, няма да ти е никак лесно, но се постарай да й обясниш какво ще се случи. Откаже ли съдействие, кажи й, че няма как да ни спре, вече сме решили…

— Знам си урока — прекъсна го Худ.

— Не се и съмнявам, извинявай — рече генералът. — Предай й, че от нея и хората й искам само едно.

— Какво? — попита Худ.

Роджърс погледна знака „Изход“ и се запъти към стълбището.

— Да не ни се пречкат.