Том Клэнси - Под обсада

Или с добра тактика, например с операции „Капан“ — помисли си полковникът. Виж, за това изобретение наистина сваляше шапка на руснаците.

Сред розовите храсти се стрелкаха огромни сиви плъхове, значи отпред нямаше никого. Животинчетата се разбягаха кое накъдето види, щом Огъст тръгна през градината.

Той се наведе, когато наближи края на парка. Зад зеленината се мержелееше широк към двайсетина метра открит двор, откъдето се стигаше при централното фоайе на сградата на Общото събрание, която все още не се виждаше от дърветата и храстите.

Полковникът държеше един от двата пистолета „Берета“, които Роджърс му беше дал. Другият беше в десния джоб на панталона му. Съвсем наскоро, докато изпълняваше задачата в Испания, Огъст се бе подвизавал като турист, прикритие, научило го да ходи с панталони с широки джобове, които да побират пистолет. Още носеше и радиостанцията, в случай че опре до нея, за да проникне в сградата. Инак нямаше да я вземе, щеше да я изключи и да я остави. Само това оставаше — да се издаде, ако в неподходящ момент някой го потърсеше или станцията изпукаше от електрическите смущения. По ирония на съдбата пак тези смущения вероятно щяха да му помогнат да се промъкне вътре.

Спря, когато от Общото събрание го деляха към седемдесет и пет метра, и надзърна иззад другите, по-ниски статуи към ООН. Над широкия двор кръжаха три хеликоптера, той бе осветен от мощни прожектори, пред главния вход дежуреха петима-шестима полицаи от Нюйоркското управление. Роджърс се оказа прав: бяха прехвърлили охраната на ООН вътре в сградата и бяха разрешили на полицаите да напуснат патрулните будки отпред по улицата и да стоят на пост на територията на Обединените нации. Огъст не можеше да рискува да го забележат. Хората в Нюйоркската полиция не бяха като служителите от охраната на ООН. Те по-скоро приличаха на бойците от Отряда за бързо реагиране. Знаеха как да залавят и да обезвреждат хора. Докато беше съветник към НАТО, Огъст се бе запознал с бившия шеф на управление „Извънредни ситуации“ към Нюйоркската полиция, обучавал служителите в НАТО каква стратегия да прилагат, ако бъдат взети заложници. В Нюйоркското полицейско управление предпочитаха да обкръжат противника във възможно най-плътен обръч, после да прехвърлят специално оръжие и бронежилетки и да обезвредят похитителите, ако преговорите ударят на камък. Ако Чатерджи не държеше толкова много на добрия тон, отдавна да са приключили и тук, но какво да се прави, такива бяха последиците от операция „Пустинна буря“. Някой погазва закона. После в името на световния мир всички се запретват да преговарят, докато закононарушителят набира сила и се окопава. И когато накрая решиш да предприемеш нещо, опираш до коалиция.

Всичко това бе напразно губене на време. Единственото, което бе нужно да направиш, бе да вземеш на мушка закононарушителя, и готово, той на бърза ръка се предава. Къде ще ходи!

Огъст рядко си гледаше часовника. Винаги действаше светкавично и точно, като изхождаше от предположението, че има по-малко време, с отколкото всъщност разполагаше. До днес не бе пропуснал нито един срок. Но и без да си поглежда часовника, сега беше наясно, че няма за кога да обяснява кой е и какво търси тук. Реши да се махне от градината и да заобиколи откъм страната на магистрала „Франклин Делано Рузвелт“, която минаваше под широката морава в източната част на парка. Налагаше се да скочи, вместо да слезе по стълбите зад ООН, но това бе единственият начин да стигне незабелязано при гаража.

Обърна се към реката и тръгна по поръсената с чакъл пътека към асфалтовата алея. Прекоси моравата и излезе при ниска метална ограда, която прескочи. Просна се по корем с лице на изток и надзърна долу. От магистралата го деляха към три и половина метра, а Огъст нямаше за какво да се хване. Извади радиостанцията от джоба си и пъхна в него пистолета. После си свали колана, промуши единия му край през калъфа на радиостанцията и го дръпна, докато той опря в катарамата. След това преметна колана на примка през една от тъничките подпори на перилата. Хванат за двата края на колана, се смъкна надолу. Все така вкопчен в катарамата и в радиостанцията, пусна втория край на колана и скочи на асфалта, от който го делеше към метър и половина.

Приземи се с леко присвити колене. Веднага се изправи. Гаражът на ООН се падаше на юг, точно отпред. Огъст не го виждаше — беше скрит зад ъгъла на сградата откъм североизточната страна на улицата.