Том Клэнси - Под обсада

Худ набра телефонния номер на Чатерджи. Вдигна мъж с италиански акцент.

— Това е мобилният телефон на генералния секретар — каза човекът.

— Обажда се Пол Худ, директор на Оперативния център във Вашингтон — представи се той. — Търся генералния секретар.

— Господин Худ, точно в момента сме…

— Знам — тросна се Худ. — Можем да спасим следващата жертва, ако действаме бързо. Свържете ме с Чатерджи.

— Един момент — рече мъжът.

Худ си погледна часовника. Ако терористите не изтеглеха напред крайния срок, до него оставаше малко повече от минута.

По телефона се обади жена, която каза:

— Тук е Мала Чатерджи.

— Госпожо генерален секретар, търси ви Пол Худ — рече той. — Директор съм на групата за справяне с кризисни ситуации със седалище във Вашингтон. Сред заложниците е и дъщеря ми.

Гласът му трепереше. Худ си даваше сметка, че с последните си думи може да спаси Харли, но може и да я обрече на сигурна гибел.

— Слушам ви, господин Худ.

— Нуждая се от помощта ви — продължи той. — Свържете се по радиовръзката с терористите и им кажете, че сте намерили парите и хеликоптера, които са поискали. Ако го направите, ще имаме грижата да ви повярват.

— Но ние не разполагаме нито с парите, нито с хеликоптер — възрази индийката. — Няма и вероятност да ги получим.

— Докато го разберат, терористите вече ще са извън сградата на ООН — поясни Худ. — Ще издействам хората от Нюйоркското полицейско управление да ги пресрещнат.

— Вече се опитахме да обезвредим престъпниците и понесохме тежки загуби — изтъкна генералният секретар. — Няма да дам разрешение за второ нападение.

Худ не искаше Чатерджи да разбира, че той вече знае за това.

— Този път ще бъде по-различно — изтъкна директорът на Оперативния център. — Ако излязат от заседателната зала, терористите вече няма да могат да контролират всички заложници. Вероятно ще успеем да освободим някои от тях. А ако престъпниците използват отровен газ, ще имаме повече възможности да помогнем на жертвите. Но трябва да се свържете с тях още сега. Кажете им и че предложението важи само ако те не убиват повече заложници.

Чатерджи се поколеба. Худ не проумяваше какво толкова има да умува. След удара, който служителите, отговарящи за сигурността в ООН, бяха понесли, имаше само един отговор: да, ще го направя. Ще помогна да спасим един човешки живот и да пипнем ония негодници. Нима Чатерджи си въобразяваше, че може да влезе в някакви преговори с престъпниците и да ги убеди да се предадат? Стига да разполагаше с повечко време, Худ щеше да обясни на генералния секретар, че полковник Георгиев явно е допринесъл миротворческата операция на ООН в Камбоджа да се превърне в една огромна лъжа, във фарс. Щеше да попита Чатерджи как е възможно тя и досега да вярва на собствената си пропаганда, че миротворството и преговорите са нещо възвишено, а силата — нещо долно и презряно?

— Много ви моля, госпожо генерален секретар — рече той. — Разполагаме с по-малко от минута.

Тя продължи да се двоуми. Худ не помнеше някога да е бил отвратен от деспотите толкова много, както сега от тази мнима човеколюбка. От какво толкова се страхуваше Чатерджи? Нима, че ще излъже някакви си терористи? Или че ще й се наложи да обяснява на република Габон защо Уставът на Организацията на обединените нации е бил заобиколен, защо от държавите, членки на Общото събрание, не е поискано мнение, преди тя да разреши на Съединените щати да спасят заложниците?

Сега обаче нямаше за кога да спорят. Дано го проумееше и Чатерджи. И то бързо.

— Добре — рече най-сетне жената. — Ще се свържа с терористите, за да спася един човешки живот.

— Благодаря ви — отвърна Худ. — Ще държим връзка.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:00 ч.

Харли Худ бе коленичила с лице към затворените врати на залата на Съвета за сигурност. Австралиецът бе застанал зад нея и я теглеше болезнено за косата. Другият терорист, който говореше май с испански акцент, стоеше зад съучастника си и току си поглеждаше часовника. Лицето на момичето се бе издуло като плондер точно на дясната скула, където онзи тип я бе фраснал с пистолета при опита й да го ухапе. После я беше ударил с пестник и по устата и сега й течеше кръв. Роклята й беше разкъсана и на двете рамене, вратът й пареше, понеже я бяха стиснали за него и я бяха довлекли тук, левият хълбок я болеше, след като преди няколко секунди я бяха изритали с тежка кубинка.