Том Клэнси - Под обсада

— Не, нямаме друг избор — отговори генералът. — Така поне ще спечелим няколко минути.

— И какво ще правим през тези няколко минути? — продължи с въпросите Худ.

— Ще получим предимство — каза Роджърс. — И ще им приложим операция „Капан“.

Огъст остана доволен от отговора му. Худ поклати глава.

— С какви сили ще им я приложите? С вас двамата ли? — подсмихна се горчиво Худ.

— Защо не! Може и да успеем — увери го генералът.

— Повтарям — само с двама бойци ли? — не мирясваше Худ.

— На теория е възможно — каза Роджърс.

Но Худ не беше удовлетворен от думите му.

— Правили сме го по време на учения — продължи Роджърс. — Брет има опит.

— Дори и да успеете да проникнете, Майк — напомни му Худ, — заложниците ще бъдат много уязвими.

— Както вече отбелязах, какво ще стане, ако нашата приятелка тук ни издъни? — попита генералът. — Все едно имаме буре с барут и поднасяме клечка кибрит. Терористите ще хвръкнат във въздуха.

Худ волю-неволю си призна, че той е прав. Погледна си часовника.

— Боб! — повика Худ в телефона.

— Тук съм — отвърна Хърбърт.

— Какво става с телефонния номер?

— В Държавния департамент разполагат, моля ти се, само с номера на Мани, предишния генерален секретар! Пришпорил съм Даръл да го издири чрез Интерпол, Мат също е запретнал ръкави и го търси из компютрите — каза Хърбърт. — Обзалагам се, че в този случай Мат ще се справи пръв. Най-много до минута-две.

— Измерваме времето в секунди, Боб — укори го Худ.

— Знам.

Худ погледна Роджърс.

— И как ще проникнете с Огъст вътре в залата?

— Ще влезе само полковник Огъст — продължи с разясненията генералът. — А аз ще чакам отвън пред залата. — Той погледна Огъст. — Входът на гаража на ООН се намира в най-северната точка на сградата, при стълбище, което се пада точно срещу парадния вход на Секретариата. Ето откъде ще проникнеш.

— А ти откъде си толкова сигурен, че гаражът е отворен? — поинтересува се Худ.

— На път за насам видях, че е отворен — каза Роджърс. — Явно не са затворили вратата, в случай че решат да вкарат през гаража хора или оборудване. Вратата е тежка, терористите като нищо ще чуят, ако се отваря или затваря, и така ще надушат, че им готвят нещо.

Худ си каза, че разсъжденията на генерала са съвсем логични.

— В градината с розите пред гаража едва ли има хора от охраната — каза Роджърс на Огъст. — Вероятно са пратили всички да дежурят край заседателната зала. Ако се появят хеликоптери, можеш преспокойно да залегнеш зад храстите или статуите. След като прекосиш парка и влезеш в гаража, единственото, което ти остава да направиш, е да притичаш по коридора между асансьора и залата на Съвета за сигурност. Ако се вярва на плановете, това са някакви си петнайсетина метра.

— Не са ли много? — намеси се пак Худ.

— Не, ще притичам за нула време — увери го Огъст. — Ако се налага, ще стрелям. Изненадата е хубаво нещо, но понякога изиграва лоша шега и на хората от твоя лагер.

— Ами ако и от охраната започнат да стрелят по теб? — притесни се Худ.

— Чух по малкото ни подслушвателно устройство чужд акцент — поясни полковникът. — Защо да не използвам за щит хора от персонала на ООН? Веднъж да проникна в Съвета за сигурност, пък после да правят каквото щат.

— Все пак трябва да отчетем, че и това може да те спре — настоя Худ.

— Ако се налага, ще убедим Чатерджи да ни съдейства — предложи Огъст.

— Ако терористите не се хванат на лъжата за откупа, се съмнявам, че Чатерджи ще поиска да излъже втори път — отсъди Худ. — Дипломати, които никога не са били във въоръжените сили, нямат и представа колко светкавично се променят нещата в ситуация като тази.

— Не е изключено дотогава генералният секретар да няма друг избор — отбеляза Роджърс. — Полковник Огъст вече ще се намира в заседателната зала.

— А кой според теб охранява вратата на гаража? — попита Огъст генерала.

— Вероятно хора от Нюйоркското управление на полицията — предположи той. — Служителите от охраната на ООН сигурно са горе.

Боб Хърбърт се свърза с тях и им съобщи, че Мат Стол, компютърният гений на Оперативния център, е проникнал в секретния указател на Обединените нации и е взел оттам телефонния номер, изпреварвайки Даръл Маккаски с неговите връзки в Интерпол. Худ си го записа. Линията надали беше обезопасена, но той бе принуден да рискува. Не разполагаха с много време.

Всъщност щеше да рискува в доста неща, ала той нямаше друг избор. Одобри плана на Роджърс и Огъст веднага излезе от квартирата.