Том Клэнси - Под обсада

— Мъртъв е.

— Сигурен ли сте? — настоя Чатерджи.

Чу се изстрел.

— Сега вече съм сигурен — отвърна онзи. — Имате ли други въпроси?

— Не — каза индийката.

— След като се изнесем, можете да влезете и да си го приберете — рече терористът. — Само от вас зависи кога ще стане това.

Настана кратко мъчително мълчание.

— Продължавайте — подкани генералният секретар. — Слушам ви.

— Искаме да пратите вертолет и шест милиона щатски долара — каза мъжът. — Но никакви банкови преводи, парите да бъдат в брой. Задържали сте нашия човек, нищо чудно той да ви каже имената ни. Само това оставаше — да замразите сметката. Съобщете ни, щом хеликоптерът пристигне. След осем минути ще убием един човек, после на всеки половин час по още един. Този път обаче няма да убиваме делегати. На ред са младите дами.

Худ си даде сметка, че за пръв път в живота си изпитва омраза.

— Много ви моля, недейте! — извика Чатерджи.

— Вие сте си виновни — отсече мъжът.

— Чуйте ме — примоли се жената. — Ще изпълним исканията ви, само не убивайте още хора. И без това убитите станаха много.

— Разполагате с осем минути.

— Не! Дайте ни поне няколко часа! — пак го удари на молби генералният секретар. — Ще изпълним исканията ви! Ало! Ало!

Но връзката беше прекъсната. Худ осъзна колко отчаяна е Мала Чатерджи.

Огъст поклати глава.

— Охраната трябва да осъществи акция и да нападне терористите точно сега, когато те го очакват най-малко.

— Ние трябва да осъществим акцията — натърти Худ.

— Казаха, че щели да пуснат отровен газ — напомни Ани.

— Но не го направиха при първото нападение — вметна Огъст. — В такива ситуации на похитителите също им се живее. Нали точно заради това са взели заложници. Няма да се лишат от това си предимство.

Роджърс се обърна, както стоеше при телефона.

— Раненото момиче не е Харли — оповести той. — Казва се Барбара Матис.

Всичко си беше относително. Харли продължаваше да е сред заложниците, а една нейна приятелка от оркестъра беше пострадала. Въпреки това Худ усети как го плисва облекчение.

Но макар че Харли още се намираше в заседателната зала, Худ волю-неволю трябваше да се съгласи с Огъст. Мъжете в Съвета за сигурност не бяха някакви бомбаджии самоубийци или политически терористи. Бяха си най-обикновени пирати, дошли да плячкосват. Искаха да се измъкнат живи.

След малко Чатерджи съобщи на лейтенанта, че отивала в медицинския пункт. Искала да поговори със заловения терорист. После звукът заглъхна.

— Генералният секретар вече е извън обсега на подслушвателното устройство — поясни Ани.

Роджърс си погледна часовника.

— Разполагаме с по-малко от седем минути — каза той рязко. — Какво можем да направим, за да спрем похитителите?

— Не можем да отидем в Секретариата и да проникнем в залата на Съвета за сигурност, нямаме време — отбеляза Огъст.

— Слушате всичко това от близо пет часа — обърна се Роджърс към Ани. — Какво мислите?

— Не знам — отвърна агентката.

— Някакви предположения! — настоя генералът.

— Сега вече нямат водач — рече Ани. — Трудно е да се каже какво ще предприемат.

— Откъде знаете? — попита Худ.

Агентката го изгледа недоумяващо.

— Откъде знаете, че са без водач? — поясни той.

— А кой, ако не водачът, ще излезе от залата, за да разговаря с представителите на ООН! — възкликна Ани.

Телефонът иззвъня и тя вдигна. Обаждаше се Даръл Маккаски, търсеше Роджърс. Агентката му подаде слушалката. Стори й се, че той я гледа неодобрително. Дали не се беше усъмнил?

Разговорът беше кратък. Роджърс не каза почти нищо, докато Даръл Маккаски му обясняваше какво е установил. Накрая генералът върна слушалката на Ани. Тя се обърна и я сложи върху вилката.

— От отдел „Сигурност“ към ООН са взели отпечатъци от пръстите на заловения терорист — рече Роджърс. — Даръл току-що е получил резултатите. — Генералът пак погледна Ани. Надвеси се над стола й, като отпусна ръце върху страничните облегалки. — Хайде, изплюйте камъчето, госпожице Хамптън.

— Моля?! — ахна тя.

— Какво става, Майк? — намеси се и Худ.

— Терористът се казва полковник Иван Георгиев — отвърна генералът, без да сваля очи от Ани. — Бил е в УНТАК, умиротворителните сили на ООН в Камбоджа. Работил е и като агент на ЦРУ в България. Познавате ли го?

— Аз ли? — възкликна жената.

— Вие.

— Не — бе категорична тя.

— Въпреки това знаете нещо за случващото се, което ние не знаем — натърти Роджърс.