Том Клэнси - Под обсада

„Не причинявай на другите онова, което не искаш да причиняват на теб“ — заповтаря наум като молитва индийката — надяваше се това да е възможно и в този случай.

Представители на страните членки на Съвета за сигурност се бяха събрали откъм северната страна на залата на Икономическия и социалния съвет. Между тях и съседната зала на Съвета за попечителство бяха застанали двайсет и седем души от охраната, цялата налична сила под командването на полковник Мот. Наблизо чакаше и екип от спешното отделение на Медицинския център към Нюйоркския университет, намиращ се на десет пресечки южно от сградата на ООН. И лекарите, и санитарите бяха дошли тук като доброволци.

Генералният секретар на Обединените нации и полковник Мот се приближиха към двойните врати на Съвета за сигурност. Спряха, когато от залата ги деляха няколко метра. Полковникът откачи от халката върху колана си радиостанцията, нагласена предварително на съответната честота. Включи я и я подаде на Чатерджи, която я пое със студена ръка. Погледна си часовника. Беше десет и половина.

Още докато беше вървяла насам, си бе повтаряла думите наум и се беше постарала изявлението й да е възможно най-кратко: „Говори генералният секретар на ООН. Имате ли нещо против да вляза вътре?“.

Ако терористите я пуснеха и определеният от тях срок изтечеше, без да загине никой, значи Чатерджи можеше да разчита да я изслушат. И да преговарят. Може би дори щеше да ги убеди да задържат нея и да пуснат децата. Изобщо не се замисляше каква участ я чака. За човек, нагърбил се с преговори, важна е единствено целта, средствата отстъпват на заден план. Истина, лъжа, опасности, съчувствие, коравосърдечие, решителност, прелъстителност — позволено е всичко.

Индийката стисна с тънички пръсти радиостанцията и я доближи до устните си. Искаше да е сигурна, че гласът й ще прозвучи убедително, но не и заканително. Преглътна, та думите да не заседнат на гърлото й. Навлажни устни.

— Говори генералният секретар Мала Чатерджи — започна тя бавно. Добави и първото си име, за да не звучи официално. — Имате ли нещо против да вляза вътре?

По радиостанцията не се чу нищо, освен тишина. Терористите бяха казали, че ще слушат на тази честота, би трябвало да са я чули. Чатерджи бе готова да се закълне, че чува как сърцето на полковник Мот бумти лудешки в гърдите му. Чуваше и своето сърце силно, сякаш току до ухото й стържеше шкурка.

След миг иззад двойната врата на залата се чу пукот, последван от писъци, долетели някъде от дъното. Най-близката врата се отвори и в коридора се свлече шведът, прострелян отзад в главата.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 22:30 ч.

Пол Худ се поокопити и се върна в кафенето. Влезе вътре точно когато пристигнаха и служители от службата за сигурност към Държавния департамент. Всички родители бяха американски граждани, затова и американският посланик беше настоял те да бъдат прехвърлени незабавно в нюйоркската сграда на Държавния департамент от другата страна на Първо авеню уж от съображения за сигурност, но Худ подозираше, че всъщност става въпрос за суверенитет. Съединените щати не можеха да допуснат американски граждани да бъдат разпитвани от чужденци за терористично нападение на международна територия. Това щеше да създаде опасен прецедент, който да позволи на всяко правителство или чуждо представителство да задържа американци, без към тях да са отправени обвинения, че са нарушили някой чужд или международен закон.

Родителите в един глас възроптаха, че ги извеждат от сградата, където децата им са държани за заложници. Но волю-неволю се подчиниха и тръгнаха, поведени от заместник-шефа на охраната в Държавния департамент Бил Мохали. Според Худ Мохали беше някъде на около петдесет години. Стоеше, изопнат като струна, беше снажен и широкоплещест, имаше резки властни движения и от това Худ отсъди, че преди да постъпи в Държавния департамент, той вероятно е бил военен. Тъмнокосият Мохали отново повтори, че американските власти щели да се погрижат по-добре за охраната на родителите и за това те да са в течение на събитията. Не че не беше така, но Худ се съмняваше, че властите наистина ще им съобщават всичко от игла до конец. Въоръжените терористи бяха обезвредили поставени от американците охранителни системи и бяха проникнали в сградата на ООН. Ако с децата се случеше нещо, щяха да завалят съдебни искове, каквито не бе имало в историята на държавата.