Том Клэнси - Под обсада

— Ще отида при терористите — отвърна индийката. — Ще им съобщя, че искаме да им съдействаме, и ще помоля за време, през което да им предоставим възможността да отправят исканията направо към засегнатите държави.

— Това е равнозначно на обсада — тросна се Мот.

— Предпочитам обсада пред кървава баня — рече Чатерджи. — Пък и нека решаваме въпросите един по един. Ако постигнем отсрочка, вероятно междувременно ще намерим и изход от задънената улица.

— Нека ви напомня все пак — намеси се отново Такахара, — убийците изрично подчертаха, че нямало да обсъждат повече исканията си и очакват само да им съобщим, че сме им осигурили парите и вертолета.

— Не е нужно да обсъждат каквото и да било с мен — възрази индийката. — Важно е да ме изслушат.

— Да, ще ви изслушат. Със стрелба — подметна Мот.

— Та тези чудовища проникнаха с оръжие в заседателната зала на Съвета за сигурност! Не губят нищо, ако теглят куршума на още двама-трима души.

— Господа — натърти генералният секретар. — Не можем да платим откупа, а аз няма да допусна още едно нападение срещу заседателната зала на Съвета. — Ани долови неприкритото отчаяние на индийката. — От нас се очаква да сме най-добрите дипломати в света, пък и сега нямаме друг избор, волю-неволю трябва да прибегнем до дипломацията. Полковник Мот, ще дойдете ли с мен в Съвета за сигурност?

— То се знае — отвърна офицерът. Каза го с облекчение в гласа.

Чатерджи беше проявила далновидност — беше се сетила да вземе със себе си и военен. „Говори благо и носи в ръката си дебела тояга.“

Ани чу как някой кашля и присъстващите избутват столовете назад. Погледна часовника върху компютъра. Чатерджи разполагаше с около седем минути до последния срок, определен от нападателите. Имаше предостатъчно време да отиде в залата. „Бръмбарът“ щеше да я последва почти веднага. Ани смъкна слушалките и се обърна към телефонния апарат — смяташе да звънне на Дейвид Бата. Линията беше обезопасена, сигналът минаваше през устройство последна дума на техниката, монтирано вътре в писалището, и после се прехвърляше чрез сателит.

Тъкмо Ани се пресегна да вдигне телефонната слушалка, и апаратът иззвъня. Обаждаше се не друг, а Бата.

— Там си — рече той на Ани.

— Да, тук съм — потвърди тя. — Изтървах срещата с последното си гадже, но какво да се прави, наложи се да дойда веднага щом разбрах какво се е случило.

— Браво на теб, добро момиче! — похвали я четирийсет и две годишният й шеф — беше родом от Атланта.

Ани стисна слушалката толкова силно, че кокалчетата на пръстите й чак побеляха. Бата се ядваше, не беше чак такъв злобар като някои други в ЦРУ и надали я бе унизил преднамерено. Но какво да се прави, и той не беше свикнал в затворения мъжки клуб на шпионите да попадат жени.

— Току-що съобщиха по новините тук за нападението — рече Бата. — Жалко, че не съм при вас. Какво става, за бога?

Младата жена му обясни накратко какво смята да прави генералният секретар на ООН. Бата въздъхна тежко.

— Терористите ще видят сметката на шведа — завайка се той.

— Може и да му се размине — възрази Ани. — Чатерджи си я бива в тия неща.

— Дипломацията е измислена за замазване на очи, досега не съм виждал да се увенчава с особени успехи — напомни Бата. — Това е една от причините да ти звънна. Преди двайсетина минути ми се обади един бивш служител на Управлението, казва се Боб Хърбърт. Сега работи в Националния оперативен център по кризисните ситуации, търси къде да разположи отряда си за бързо реагиране. Стига да им разрешат отгоре, вероятно ще се опитат да измъкнат децата. Шефовете нямат нищо против Хърбърт да използва офиса на фирмата, която ни служи за прикритие, при условие че не забъркват поне официално ЦРУ в операцията. След час и половина при теб ще дойдат някой си генерал Майк Роджърс, полковник Брет Огъст и още неколцина души.

— Слушам, шефе — отвърна Ани.

Затвори и поизчака, преди да надене отново слушалките, за да осмисли изненадващата новина за групата за бързо реагиране към Оперативния център. Вече цели три часа подслушваше всички разговори на генералния секретар на ООН Мала Чатерджи. Индийката не бе отваряла и дума, че Съединените щати могат да предприемат военна акция. Ани направо не можеше да повярва на ушите си: САЩ да се забъркват в операция в сградата на Обединените нации!

Но ако съобщеното от шефа й беше истина, тя поне щеше да следи отблизо развоя на събитията. А защо да не помогне и в разработването на плана!