Том Клэнси - Под обсада

Със седемте подвижни устройства вътре в комплекса на Обединените нации ЦРУ подслушваше влиятелни посланици, а също и самия генерален секретар. Всички „бръмбари“ предаваха на една и съща много ограничена звукова честота, затова Ани можеше да ги прослушва само по един и да се прехвърля чрез компютъра от „бръмбар“ на „бръмбар“. Вътре в „бръмбарите“ имаше и звукови генераторчета, издаващи на няколко секунди ултразвуково „пиу“, което да сплаши гладните прилепи и другите животинки, хранещи се с насекоми. Само това оставаше — някое да излапа механичните „бръмбари“, които струваха два милиона единият.

На Ани й беше много криво, че са я пратили тук и са й възложили тая неблагодарна задача, но все пак тя си имаше и хубавите страни. Макар и работата да си беше доста еднообразна, Ани шпионираше възможно най-тайно: на воайорката в нея й доставяше удоволствие. Второ, шефът й през повечето време беше във Вашингтон или в бюрото на ЦРУ в американското посолство в Москва — и в момента отново беше в руската столица — така че всъщност Ани командваше тук. И накрая, хваната в клопката на най-женомразкото управление в Щатите, тя си беше припомнила, че каквото и да продаваш — дали дамско облекло или сведения, трябва да намираш начини да се чувстваш щастлива. Откакто беше дошла в Ню Йорк, се беше запалила по изобразителното изкуство и музиката, по хубавите ресторанти и елегантните дрехи, по сладкия живот и глезотийките. За пръв път, откакто се помнеше, си поставяше цели, които нямаха нищо общо със службата или с това да помага на някого да се чувства горд. И й беше приятно.

Много приятно.

Ани се заслуша внимателно, за да разбере какво става на заседанието при генералния секретар на ООН. Забравила за разочарованията, си повтори, че не бива да пропуска нищо. Подслушваният разговор се записваше, въпреки това шефът щеше да й иска най-подробен отчет за казаното.

Беше й интересно да опознава хората само по гласовете. Беше се научила да не пропуска нищо — интонация, паузи, бързина на говора, все неща, на които при обичаен разговор не обръщаш внимание. Беше занимателно да научава нови и нови неща за различните хора, особено за генералния секретар на ООН Мала Чатерджи, една от двете жени, които следеше. Посвещаваше й, кажи-речи, половината си време. Родената в Делхи четирийсет и три годишна адвокатка беше дъщеря на Суджит Чатерджи, един от най-преуспелите кинопродуценти в Индия. Беше пожънала небивал успех, отстоявайки човешките права, и беше работила като консултантка към Центъра за световен мир в Лондон, преди да приеме длъжността заместник специален представител на генералния секретар по човешките права в Женева. През 1977 година беше дошла в Ню Йорк като заместник генерален секретар по хуманитарните въпроси. Беше издигната за генерален секретар на ООН колкото от политически съображения, толкова и заради своите заслуги и фотогеничност. Това стана точно по времето, когато напрежението между Идния и Пакистан заради атомните ракети растеше от ден на ден. Индийците се гордееха с назначаването й толкова много, че я подкрепиха дори когато малко след това тя отиде в Исламабад, за да увещава Пакистан да се разоръжи. Застанаха зад нея въпреки уводната статия в излизащия на английски пакистански вестник „Дон“, където Делхи се упрекваше, че „проявява малодушие пред лицето на унищожението“.

През кратката си кариера в ООН генералният секретар Мала Чатерджи се заемаше да решава сама проблемите, като се осланяше на своята упоритост, интелигентност и лично обаяние. Тъкмо заради това Ани се вълнуваше толкова. Знаеше прекрасно животът на колко много хора е заложен на карта и какво изживяват в този момент те. Но през последните няколко месеца бе започнала да чувства Чатерджи едва ли не като близка приятелка и уважаван колега. Беше й страшно любопитно как индийката ще излезе от задънената улица. Веднага след като ЦРУ бе известено, че са взети заложници, Ани провери дали някой от делегатите с „бръмбари“ не е в залата на Съвета за сигурност — никой от тях не беше там.

Чатерджи бе свикала в голямата заседателна зала до просторния си кабинет съвещание, на което присъстваха първият заместник генерален секретар Такахара от Япония, двама от другите й заместници и шефът на службата за сигурност към генералния секретар на ООН. Участваха и заместник генералният секретар по административните въпроси и началникът на обслужващия персонал — заедно със сътрудниците си той съобщаваше по телефона последните новини на правителствата, чиито представители бяха сред заложниците. Тук бе и сътрудникът на Чатерджи Енцо Донати.