Том Клэнси - Под обсада

Кофи вече търсеше телефонния номер в джобния си електронен указател. Роджърс погледна Мат Стол и Ан Фарис. Техническият гений се беше вторачил в кръстосаните си ръце, а журналистката, отговаряща за връзките със средствата за масово осведомяване, мълчеше като гроб. Роджърс знаеше, че ще получи нейната подкрепа, защото се опитваше да помогне не на друг, а на Пол, но предпочиташе да не отваря повече дума за това. Запъти се към вратата.

— Майк! — повика го Хърбърт.

Генералът се обърна.

— Да!

— Ако се нуждаеш от нещо, знай, че имаш поддръжката ни тук — рече му шефът на разузнаването.

— Да, знам го.

— И все пак гледай да не срутваш до основи сградата на Секретариата, чу ли? — провикна се подире му Хърбърт. — А, и още нещо.

— Какво има пак? — попита нетърпеливо Роджърс.

— Не изгарям от желание да ръководя тая проклета служба — подметна с нещо като усмивка другият мъж. — Затова се постарай да не си толкова вироглав и припрян и да се върнеш жив и здрав.

— Ще се опитам — усмихна се и Роджърс и отвори вратата.

Беше разчитал на друга подкрепа, но докато вървеше забързано през тесните като кутийки кабинети към асансьора, не се чувстваше чак толкова сам, както Гари Купър в „Точно по пладне“. Пак си беше нещо!

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 22:11 ч.

Просъществувало съвсем кратко, обвитото в легенди Управление на стратегическите служби е създадено през юни 1942 година. Оглавявано е от героя от Първата световна война Уилям Джоузеф Донован, известен още като Бил Фурията, и е натоварено да събира военни разузнавателни данни. Вече след Втората световна война, през 1946-а, президентът Труман създава Централната разузнавателна група, призвана да събира в чужбина разузнавателни данни, свързани с националната сигурност. Година по-късно по силата на Закона за националната сигурност службата е преименувана в Централно разузнавателно управление. Пак по силата на същия закон са разширени и правомощията на ЦРУ и то вече е натоварено и с контраразузнаването.

Трийсет и две годишната Анабел, или Ани Хамптън, беше доволна, че е шпионка — работата й носеше безброй усещания и бе изпълнена с тръпка, емоционална и мисловна. Беше си рискована, но и удовлетворението бе право пропорционално на опасностите. Разузнаването създаваше усещането, че си невидим, а ако те хванат, че си разголен. Вдъхваше чувството, че имаш власт над другите, че непрекъснато си изправен пред риска да те накажат или да те убият. Човек постоянно обмисляше и претегляше всичко, внимаваше във всяка своя стъпка, изчакваше търпеливо най-подходящия момент, дебнеше да улучи някого в съответното настроение, прелъстяваше емоционално, а понякога и физически.

„Прилича на секса — помисли си Ани, — но е по-сладко. В разузнаването, ако ти писне от някого, пращаш да го убият и толкоз.“ Не че й се беше налагало да стига чак дотам. Най-малкото засега.

На Ани й харесваше да е шпионка и защото още от малка си беше особнячка, падаше си вълк единак. Другите деца не проявяваха любопитство. А тя си умираше да разбере всичко. Ходеше да проверява къде живеят катеричките и как птиците снасят яйца. Помагаше на дивите зайци да избягат от червените лисици или обратното — на червените лисици да надушат зайците: според настроението. Обичаше да подслушва, докато баща й играеше с приятелите си карти или баба й приемаше гостенки, или по-големият й брат се срещаше с гаджето си. Дори си записваше подслушаното в дневник, където отбелязваше кой съсед е „негодник“, коя леля е „дърта вещица“ и коя свекърва „трябва да се научи да си държи езика зад зъбите“. Веднъж майка й намери дневника и го взе, но чудо голямо — Ани предвидливо си беше направила и втори екземпляр.

Навремето родителите й — Ал и Джини, притежаваха магазин за дамско облекло в Роаноук, щата Вирджиния. След училище, а също в събота и неделя Ани ходеше да им помага. Стига да беше възможно, оглеждаше от глава до пети хората, влезли да позяпат. Надаваше ухо, за да чуе какво си бъбрят, от начина, по който бяха облечени или по който говореха, се мъчеше да познае какво ще потърсят. После се запретваше да ги убеждава да си купят едно или друго. Стига да внимаваше и да пипаше умно, щеше да им пробута дрехата. Обикновено успяваше.

Шпионирането на Ани приключи, когато родителите й се разориха, изместени от големите вериги магазини за преоценено облекло. От немай-къде се хванаха продавачи в една от тези вериги. Но Ани си остана все така запалена по това да разгадава хората и после да ги манипулира. Спечели пълна стипендия за Джорджтаунския университет във Вашингтон. Първата й специалност беше политология, втората — Азия, защото по онова време всички бяха на мнение, че Япония и Океания ще бъдат горещите точки на XXI век. Макар че родителите й бяха загубили всяка надежда за себе си, Ани не помнеше да ги е виждала по-горди, отколкото в деня, когато тя се дипломира с отличие. Точно тогава си постави за цел да ги накара да се чувстват още по-горди: реши не само да стане агентка в ЦРУ, но и още преди да навърши четирийсет години, да оглави Управлението.