Том Клэнси - Под обсада

След като се дипломира, стройната, висока метър и седемдесет и пет блондинка подаде документи в ЦРУ. Назначиха я — отчасти заради отличните й оценки в дипломата, отчасти, както тя научи впоследствие, защото в ЦРУ, прословуто с пренебрежението си към представителките на нежния пол, изведнъж се усетили, че жените са много по-малко, отколкото мъжете, и заради това Управлението е подлагано на ожесточена критика. По онова време Ани пет пари не даваше по какви точно причини са я взели на работа. Важното за нея бе, че вече е в ЦРУ. Започнаха да я пращат по американските посолства в Азия — на хартия се водеше на работа в консулския отдел. Всъщност обаче бе натоварена да вербува агенти сред правителствените среди и сред военните. Държавни чиновници и офицери, недоволни от своето положение. Мъже и жени, изгорели по време на финансовата криза в Азия от средата на деветдесетте години. Хора, които можеха да бъдат убедени да предоставят информация срещу заплащане.

Ани нямаше равна във вербуването на агенти. Бързо се убеди, че колкото и странно да звучи, най-много й помагат далеч не познанията й за културата и държавното устройство в Азия и дори не това, че е видяла как родителите й губят своя дял от американската мечта и умее да разговаря с хора, почувствали се отритнати от обществото. Най-силният й коз бе, че не се обвързваше емоционално с хората, които вербуваше. Понякога й се беше налагало да жертва някого, само и само да се добере до едни или други данни, и го беше правила, без да й мигне окото. От училище, от живота, от познанията си по история бе разбрала, че хората не са нищо друго, освен разменна монета, с която жонглират управници и военни, и че човек не бива да се страхува да ги жертва. Всъщност си беше почти същото, както да кажеш на някоя жена, че една или друга рокля й отива много, макар че й стои като чувал. Навремето магазинът бе имал нужда от парите на купувачите и Ани не се беше спирала пред нищо, за да им ги вземе.

За беда установи, че дарбата и амбициите й не са достатъчни. Въпреки че бе изпълнила в чужбина поставените й задачи, не я повишиха, не започнаха да й възлагат по-поверителни неща. Колкото и да се стараеха да го скрият, в ЦРУ си бяха настроени зле към жените и хубавите постове отиваха все при мъжете. Ани беше пратена в Сеул, където да събира данните, предоставяни от хората, които вече бе вербувала. Повечето постъпваха по електронен път и на нея дори не й възлагаха да обработва информацията, нещо, което се правеше в централата на ЦРУ.

Половин година тя седя пред компютъра колкото да прехвърля сведенията и накрая не издържа, настоя да я изтеглят във Вашингтон. Шефовете обаче я пратиха в Ню Йорк — пак да прехвърля информация.

Заради опита й в чужбина й възложиха да работи под прикритие в спедиторска фирма „Дойл“. Тайната квартира на ЦРУ, където уж беше седалището на фирмата, се намираше на четвъртия етаж в небостъргач на площада пред ООН. Агентите в нея бяха натоварени да следят високопоставени хора от Обединените нации. Квартирата се състоеше от малка приемна със секретарка, която днес, понеже беше събота, почиваше, от кабинета на шефа на службата Дейвид Бата и от още един кабинет — за Ани. Имаше и трети кабинет за двама агенти, които само се отбиваха от време на време и работеха главно в друга тайна квартира във финансовия квартал — следяха дипломати, заподозрени, че се срещат с шпиони или с американци, които се опитват да вербуват. В третия кабинет държаха и оръжието — като се започне от пистолети и се стигне до ракетни установки, предназначено и за агентите тук, в Ню Йорк, и за хората на ЦРУ в чужбина, които го получаваха с дипломатическата поща. Всъщност дейността на тайната квартира бе съсредоточена в тесния кабинет на Ани с изглед към река Ийст. Вътре беше задръстено с папки уж на спедиторската фирма, със справочници с разписания на самолети, влакове и кораби, и с данъчни закони, имаше и компютър, който бе съединен в мрежа с високотехнологичното оборудване, скрито в килера в дъното на коридорчето.

Работата на Ани беше да следи какво вършат високопоставените служители на Организацията на обединените нации. Правеше го с нови подслушвателни устройства, разработени от отдел „Научни изследвания“ към ЦРУ и изпробвани за пръв път сега, в ООН, та както се изразяваше Бата, после „да бъдат внедрени“. „Бръмбарите“ наистина си приличаха на механични буболечки с размерите на голяма пчела. Бяха изработени от титаний и изключително лека пиезоелектрическа керамика — материали, които изтощаваха много бавно батериите, така че „бръмбарите“ можеха да бъдат използвани с години, без да се презареждат. По електронен път биваха настройвани на гласа на един или друг обект. Пускаш ги в сградата и няма нужда да ги поддържаш или настройваш. За двайсет минути шесткраките пъргави устройства можеха да достигнат до всяка точка в сградата и да проследят своя обект, придвижвайки се зад стени и по тръбите на отдушниците. Крачетата им с форма на куки им позволяваха да се местят отвесно по всякакви повърхности. „Бръмбарите“ препращаха гласовете до приемника в компютъра на Ани, наречен „пчелин“. Ани обикновено прослушваше препредаденото със слушалки, за да не й пречат шумовете в кабинета или на улицата.