Том Клэнси - Под обсада

Александър спеше сладко-сладко и това поуспокои Худ. Той също се унесе и преди да потъне в сън, му мина през ума, че макар да е създал тези деца, можеше да се каже, че с потребностите и обичта си те в известен смисъл също са го създали.

Превърнали са го в баща.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 7:00 ч.

В седем сутринта звънна Бил Мохали и събуди Худ.

Служителят от Държавния департамент му се обаждаше, за да му съобщи, че жена му, дъщеря му и другите семейства ще бъдат закарани на летище „Лагуардия“, за да заминат за Вашингтон. Жената на Худ вече знаела, а след час полицаите от Нюйоркското управление щели да минат през хотела, за да вземат него и сина му и да ги придружат до летището.

— Защо е това бързане? — учуди се Худ.

Още се чувстваше като парцал, а ярката бяла слънчева светлина направо му пареше като киселина в очите.

— Главно заради вас — отвърна Мохали. — Но не искаме да се разчува, че предпочитаме да ви изведем от Ню Йорк.

— Нещо не разбирам — рече Худ. — Защо ще ме придружават хора от Нюйоркското управление на полицията, а не от Държавния департамент?

— Защото полицаите знаят как да охраняват знаменитости — поясни служителят. — А вие, дори и да не ви харесва, се превърнахте в звезда.

Иззвъня и клетъчният телефон на Худ. Обаждаше се Ан Фарис. Худ благодари на Мохали и стана от леглото. Отиде в коридора, за да не буди Александър — там, слава богу, беше и по-тъмно.

— Добро утро — поздрави той подчинената си.

— Добро утро — отвърна Ан. — Как си?

— Изненадващо добре — каза Худ.

— Дано не съм те събудила…

— Не, Държавният департамент те изпревари.

— Нещо важно ли? — поинтересува се жената.

— Да — потвърди шефът й. — Настояват да се изнеса на пожар оттук.

— Радвам се. Сега си под прицел.

— Както личи, съм изтървал нещо — каза Худ. — Какво става, Ан?

— Остави, не е за разправяне! — завайка се жената. — Всички само за вас говорят. И тъй като не знаят имената на двамата мъже от отряда за бързо реагиране, проникнали преди теб в заседателната зала, ти си в центъра на вниманието.

— Сигурно трябва да съм благодарен на Мала Чатерджи — подсмихна се Худ.

— Тя сипе срещу теб огън и жупел — поясни Ан. — Разправя, моля ти се, че си изложил на опасност живота на родната си дъщеря, само и само да намериш бързо, но престъпно решение на кризата.

— Бабини деветини! — ядоса се Худ.

— Мога ли да те цитирам? — засмя се Ан.

— Може, може, нека го сложат като заглавие направо на първа страница — отвърна с шега шефът й. — А каква е официалната версия?

— Нали го знаеш Боб Хърбърт, много ни е оправен — обясни подчинената му. — Извъртя нещата така, че спомена само теб от групата, помогнала да бъдат убити терористи от три различни държави. Зае се да проверява и дали те не са свързани с други терористични групи, а също с ония хаховци, националистите, които като нищо могат да тръгнат да отмъщават за тях.

— Е, прости ми, но не се сетих за това — изрече горчиво Худ.

— Тук става въпрос не за вина и прошка — натърти жената, — а за интереси и влияние. Повтарям ти го от години. Всяка система по света е подчинена на вътрешни взаимовръзки, които задължително трябва да отчитаме.

Худ нямаше как да не признае, че наистина се наблюдава такова срастване, понякога проявяващо се по твърде неочакван начин. Преди петнайсет години до сведенията, събрани от групата на Боб Хърбърт в ЦРУ, бяха имали достъп и други агенти от американското разузнаване, включително военноморското. През осемдесетте години анализаторът от ВВС Джонатан Полард издал тайни на американските разузнавателни служби на израелците, които на свой ред ги съобщили на Москва в замяна на това тя да разреши на неколцина евреи да напуснат страната. Крайните комунисти в Москва пък използвали данните, за да организират преврат и да свалят руското правителство. Няколко години по-късно, когато Оперативният център бе привлечен да помогне за осуетяването на преврата, разузнавателните сведения, събрани от Хърбърт, бяха използвани срещу самия него.

— А печатът какво пише? — попита Худ.

— В страниците за вътрешна политика ви подкрепят изцяло — отвърна Ан. — Както никога досега либералните и консервативните издания са на еднакво мнение. Лично теб те описват като „таткото герой“.

— А международните страници?

— Във Великобритания и Израел преспокойно можеш да се кандидатираш за министър-председател — победата ти е в кърпа вързана. Но от тук нататък започват лошите новини. Генералната секретарка те е изтипосала като „поредния припрян американец с пистолет“. Настоява да те разследват и да те държат под домашен арест. Останалият световен печат, поне онази част от него, която успях да прегледам, е подхванал мантрата и я припява в хор.