Том Клэнси - Под обсада

Искаше му се да остане и в Оперативния център. Вероятно беше избързал с оставката си. Съжаляваше, че просто не е излязъл в отпуск.

„Но сега това са само празни доводи и разсъждения“ — напомни си той. Допреди няколко дни все още бе господар на съдбата си. Сега бъдещето му беше в ръцете на американския президент.

Никой не знаеше, че ще докарат Худ тук, затова и в Оперативния център той завари само дежурните. Те поздравиха шефа си за проявения героизъм и за това, че е спасил Харли. Пожелаха му късмет и обещаха да го подкрепят, каквото и да става от тук нататък.

На Худ му поолекна под топлия душ, стана му още по-хубаво, когато си облече чистите дрехи. Четирийсет и пет минути, след като пристигна в базата „Андрюс“, отново се качи в микробуса заедно с Хърбърт, който отговаряше за сигурността му, и с Кофи, седнал зад волана.

Вашингтон, окръг Колумбия

Неделя, 11:45 ч.

Докато пътуваше с лимузината към Белия дом, Мала Чатерджи не можеше да се отърси от усещането, че е омърсена.

Но това изобщо не беше свързано с физическото й състояние, макар че щеше да й дойде добре да си почине и да полежи във ваната. Ала нямаше за кога — Чатерджи си беше взела само един душ и беше подремнала в самолета на път за Вашингтон.

Чувстваше се омърсена, понеже беше видяла как дипломацията умира в тази касапница. Не беше успяла да спре кръвопролитието, затова пък бе решена да се заеме с почистването, а то щеше да е основно.

Докато бе пътувала насам, Мала Чатерджи почти не бе разговаряла в самолета с Мериуедър. Заедно с генералния секретар на ООН, петдесет и седем годишната посланичка на САЩ в ООН, беше домакиня на съботния прием, но и тя като Чатерджи беше закъсняла. Затова и не бе попаднала със съпруга си сред заложниците. След нападението обаче не бе останала при делегатите пред залата. Беше отишла в кабинета си, твърдейки, че не тя, а Чатерджи и съветниците й трябва да намерят изход от положението. На хартия наистина си беше така, ала мнозина бяха стъписани, че Мериуедър се е показала толкова безучастна.

Чатерджи обаче знаеше, че посланичката не иска да оставя впечатлението, че оказва натиск върху ООН да допусне на своя територия американски посредници или отряд за бързо реагиране. Сега, след като всичко бе приключило, това звучеше нелепо, още повече че именно американци от отряд за бързо реагиране бяха намерили изход от задънената улица.

Мала Чатерджи не знаеше какво изпитва в момента посланичката на САЩ в ООН. Или на какво мнение е американският президент. Не че това имаше някакво значение. Генералният секретар на Обединените нации беше настояла за срещата, защото искаше незабавно да възстанови правото на организацията сама да решава възникналите вътре в нея спорове и да попритисне държавите, нарушили международните закони. ООН веднага бе заклеймил Ирак, задето е нахлул в Кувейт. Също тъй бързо трябваше да осъди Съединените щати, че са се намесили в кризата със заложниците.

Кореспондентите на световните средства за масово осведомяване се бяха насъбрали и чакаха лимузината, когато тя мина през югозападния вход за гости. Посланик Мериуедър отказа да даде изявление, но Чатерджи се спря при репортерите, за да разговаря с тях.

— Събитията от последните осемнайсет часа бяха голямо изпитание за Обединените нации и за другите международни организации — отбеляза тя. — Скърбим за непрежалимите си колеги, които загубихме. Доволни сме, че заложниците вече са при семействата си, но не одобряваме методите, използвани за разрешаване на кризата. Успешната дейност на Обединените нации зависи от това, държавите, на чиято територия се намират нашите седалища, да проявяват сдържаност. Помолих за тази среща с президента и с посланик Мериуедър, за да се заемем с изпълнението на две важни задачи. Първо, да видим кои точно събития са подкопали суверенитета на Обединените нации и са влезли в противоречие с Устава им, където изрично се подчертава, че ще се придържаме към дипломацията. И второ, да се уверим, че в бъдеще този суверенитет няма да бъде погазван.

Въпреки че журналистите започнаха да задават един през друг въпроси, Чатерджи им благодари и обеща, че след срещата с президента отново ще разговаря с тях. Надяваше се, че недвусмислено е показала колко осквернена се чувства от постъпката на американските военни.

За да стигнеш до Овалния кабинет, минаваш на зигзаг покрай службата на прессекретаря и заседателната зала, а после и покрай кабинета на изпълнителната секретарка на президента. Пред Овалния кабинет, до който няма друг път, винаги дежури човек от службите за сигурност.