Том Клэнси - Под обсада

Идеше му да каже нещо, с което да насърчи момичето. Същевременно не смееше да пророни и дума, да не би да ядоса терориста, насочил дулото на пистолета към тила на Харли.

Роджърс заотстъпва назад към вратата. Това му даде последна възможност да погледне към северната част на залата. Оттук не видя Брет Огъст. Полковникът вероятно бе допълзял до седалките или след раняването бе изгубил толкова много кръв, че беше издъхнал.

Генералът се надяваше това да не се е случило. И бездруго му беше много тежко.

Излезе в коридора. Чатерджи стоеше отпред. Плъзна поглед по Роджърс, хвана се за главата и понечи да влезе в заседателната зала.

Роджърс й препречи пътя, като разпери ръце.

— Знаете ли за отровния газ? — попита я.

— Лейтенантът ми каза — отвърна индийката.

Генералът се приближи още малко към нея.

— А каза ли ви, че един от моите хора още е вътре? — прошепна той.

Чатерджи беше изненадана.

— Терористът смята, че полковник Огъст е мъртъв — допълни Роджърс. — Ако на Огъст му се отвори случай да стреля, той ще го направи. Казвам ви го, за да не се стъписате и да не го издадете.

Жената се свъси като буреносен облак.

Роджърс отпусна ръце и Чатерджи мина покрай него. Влезе в заседателната зала на Съвета за сигурност и затвори след себе си вратата; на Роджърс му идеше да хукне подир жената и да я издърпа навън. Имаше лошото предчувствие, че въпреки случилото се, тя все още вярва в неписаната политика на Организацията на обединените нации. Политика, отстоявана от ООН години наред, макар и да влизаше в разрез със здравия разум и с най-обикновения морал.

Политика, градяща се на представата, че терористите имат права.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:21 ч.

Мала Чатерджи влезе със свито сърце в заседателната зала на Съвета за сигурност. Цялото й същество се съпротивляваше.

Похитителят беше залегнал на пода. Чатерджи видя главата на заложницата, видя и пистолета, опрян в тила й. Домъчня й много за детето. Колко отвратителен беше тероризмът! Генералният секретар бе готова на всичко, само и само да спаси момичето.

Но се притесняваше, че може да има още убийства — сигурно бе възможно да убедят и по друг начин терориста да пусне заложницата. Ако и Чатерджи станеше като тези хора, ако убиваше най-безсъвестно, в разрез със закона, животът й щеше да се обезсмисли напълно. Тя дори не знаеше дали този мъж е убивал някого, дали изобщо е в състояние да го направи.

Заслиза по стълбите към реда.

— Искали сте да разговаряте с мен — подхвана тя.

— Не, исках да дойдете тук — тросна се Даунър. — Не ми е до празни приказки. Трябва да се измъкна оттук. Искам и да получа онова, за което съм дошъл.

— Имам желание да ви помогна — увери го Чатерджи. Спря в долния край на пътеката между редовете. — Пуснете момичето.

— Казах, без повече приказки! — изкрещя австралиецът и дръпна за косата Харли, която се разпищя.

— Отпред има отровен газ, който вече се просмуква. Осигурете ми място, където да изчакам с младата дама, докато уредите да дойде хеликоптерът и ми донесете парите. Шестте милиона де.

— Добре — склони генералният секретар.

Тя забеляза на северното стълбище някакво раздвижване. Иззад страничната облегалка на последната седалка надзърнаха очи. Мъжът, останал вътре в залата, се понадигна, долепил показалец до устните си.

Чатерджи беше раздвоена. Дали щеше да помогне за освобождаването на детето, или щеше да се превърне в съучастница на едно хладнокръвно убийство? Американският военен и неговият колега бяха освободили почти всички заложници. Вероятно не бяха имали друг избор, беше им се наложило да убият някого, но това не им даваше правото да продължават с убийствата. Чатерджи открай време си поставяше за цел да търси безкръвно решение на конфликтите. Докато имаше надежда, не можеше да се откаже от тази възможност. Освен всичко друго тук ставаше въпрос и за доверие. След като тя бе успяла да убеди терориста, че желае да му помогне, защо да не го убеди и да се предаде!

— Полковник Огъст — рече генералният секретар, — днес имаше предостатъчно убийства.

Огъст застина. На Чатерджи й се стори, че като нищо той ще стреля по нея.

— На кого говорите? — обади се Даунър. — Кой е там?

— Друг военен — отвърна жената.

— Значи копелдакът му с копелдак не е мъртъв! — извика австралиецът.

— Много ви моля, полковник, оставете оръжието и излезте от залата — подкани генералният секретар.