Том Клэнси - Оперативен център

— Нищо ли не открихте?

— Засега не. Но може да не е престъпник с досие или севернокореец.

Другият телефон, по който обикновено му се обаждаше помощникът му Рюй, също иззвъня.

— Добре — отсече директорът, — изпратете ги във Вашингтон. — Затвори първия и вдигна втория телефон. — Да?

— Шефе, от щаба на генерал Сам току-що ни съобщиха, че американски боен самолет преди малко е нападнал военната база в Саривон.

— Само един самолет ли?

— Да, сър. Предполагаме, че Ф-117А е нападнал мига, който обстреля техния „Мираж“.

Най-после добри новини, помисли си Юн Хун.

— Чудесно. А какви са последните данни за състоянието на Ким Хван?

— Няма такива. Все още е в операционната.

— Ясно. Кафето готово ли е най-сетне?

— Вари се, шефе.

— Защо всичко става толкова бавно тук, Рюй?

— Не ни достига персонал.

— Глупости. Саривон е бил атакуван само от един пилот. Ние сме се отпуснали. Всичко стана, защото сме прекалено самодоволни, мързеливи и ни липсва инициативност. Може би се нуждаем от някои промени в пер…

— Ще ви налея колкото кафе има, шефе.

— Браво, Рюй. Почваш да схващаш.

Директорът прекрати връзката. Въпросът не беше само в кафето — това, което каза на Рюй, беше абсолютно вярно. Организацията беше загубила енергичността си, а най-добрият в нея лежеше в болница, господ знае в какво състояние. Юн Хун се ядоса, когато разбра, че Хван е заловил шпионка и я е помолил за съдействие. Така просто не се прави. Но може би именно затова е трябвало да бъде направено.

„Проявявай съчувствие и доверие в случаи, в които обикновено даваш воля на яда и подозренията си. Разтърси хората, дръж ги в напрежение.“ Той беше възпитаник на старата школа, а Хван — на новата. Ако заместникът му оживее, може би е време за промени.

Или пък просто е оглупял от умора. Ще види какво ще се получи, след като изпие кафето. Междувременно директорът вдигна дясната си ръка и отдаде почест на американците за добре свършената работа, която щеше да държи севернокорейците в напрежение.

Лабораторията на центъра беше сравнително малка, но доктор Синди Мерит и помощникът й Ралф нямаха нужда от кой знае колко повече пространство. Всички данни и досиета бяха компютъризирани, а различните оръдия на труда им се съхраняваха в шкафчета, под масите или се включваха към компютрите.

Пръстовите отпечатъци пристигнаха от КЦРУ в компютъра на Мерит по засекретен модем. Секунда след пристигането им линиите по тях вече се анализираха и сравняваха с подобни отпечатъци в досиетата, получени от ЦРУ Мосад, МИ-5 и други разузнавателни организации, както и от Интерпол, Скотланд Ярд и останалите полицейски източници и военни разузнавателни служби.

За разлика от програмите на КЦРУ които налагаха целия отпечатък върху тези от досиетата и обработваха по двадесет броя на секунда, програмата, разработена от Мат Стол и Синди, разделяше всеки отпечатък на двадесет и четири равни части и буквално ги разхвърляше напосоки. Ако някоя от частите съвпаднеше с подобна от досиетата, се сравняваха целите отпечатъци. Този метод даваше възможност да се преглеждат 480 отпечатъка в секунда на всеки от използваните компютри.

Незабавно, след като постъпи запитването от КЦРУ Боб Хърбърт и Даръл Маккаски попитаха Синди дали не може да включи едновременно няколко компютъра. Неумолимата химичка им отдели три и им каза да се навъртат наоколо — нямало да отнеме много време.

Оказа се права. Компютърът издири отпечатъка за три минути и шест секунди. Ралф извика досието.

— Редник Ян Те Ун — прочете той. — Служещ от четири години под командването на майор Ли в групата по взривните…

— Ето — тържествуващо обяви Хърбърт.

— … вещества и специалист по ръкопашен бой.

— Стига противникът му да не извади пищов — измърмори Хърбърт.

Маккаски помоли Ралф да разпечата информацията, а после се обърна към Мерит:

— Това е истинско чудо, Синди.

— Кажи го на Пол — отвърна привлекателната брюнетка. — Никак няма да ни е излишен един математик на половин щат, да ни помага за съставянето на програми, подобряващи алгоритмите, които използваме за моделиране на биомолекулите.

— Непременно ще му предам. — Маккаски й намигна и взе листа от Ралф. — Дума по дума.

— Бъди така добър — парира Синди. — Синът му ще му обясни непознатите думи.

Худ беше много по-разтревожен от информацията за майор Ли, отколкото от исканията на Синди. Заедно с Лиз Гордън и Боб Хърбърт, застанали от двете му страни, те прегледаха служебното досие на майора, изпратено им по електронен път от генерал Сам в Сеул.