Том Клэнси - Оперативен център

— Че все още се учим.

— Не мога да се съглася с подобно тълкувание. За толкова неща не се сетихме. Ние трябваше да попитаме Севера за кражбата. Би трябвало в подобни случаи да има канали за комуникация между нас и тях. А също е трябвало да имаме досие за сепаратистите в Южна Корея.

— Какво пък, ще си открием. Съвсем добре даже се справяме, като се има предвид, че се разминаваме в целите си с президента и някои от любимите му съветници.

— Може и така да е. — Худ се усмихна. — Ти първа каза, че севернокорейският президент не стои зад атентата. Как се чувстваш сега, когато вече всички започваме да се убеждаваме?

— Уплашена — отвърна Лиз.

— Добре. Значи поне не съм единствен. — Той запази файловете от Корея. — А сега трябва да се посъветвам с Майк Роджърс дали не можем да използваме ударната група и да включим Оперативния център в играта. Майк може да успее да изненада даже ония новоизлюпени ястреби на авеню „Пенсилвания“.

Само преди един час, точно когато прехвърчаха над Хавай, С-141А бе зареден от танкер КС-135. Вече можеше да прелети още шест хиляди километра — предостатъчно, за да стигнат до Осака. Капитан Харихозен уведоми подполковник Скуайърс, че като се има предвид силният вятър, идващ от Южния Тих океан, който духа откъм опашката на самолета, вероятно ще пристигнат в Япония един час по-рано от предвиденото — приблизително в пет сутринта. Скуайърс се посъветва с навигатора — слънцето нямаше да изгрее в източната част на Северна Корея преди шест часа. Ако не се случеше нещо непредвидено, дотогава вече щяха да са кацнали в Диамантените планини.

Майк Роджърс седеше със скръстени ръце и затворени очи, унесен в мисли. Откъслечни спомени от миналото, случки с отколешни приятели се преплитаха във въображението му с представите му за Диамантените планини. Мислеше си за Оперативния център и се питаше какво ли става там. От една страна, съжаляваше, че не е в центъра да раздава команди… Но, от друга, се радваше, че тръгна с отряда на акция.

Мислите се рееха в съзнанието му безцелно като облачета по небето. От опит знаеше, че сложните планове се запомнят най-бързо и лесно, ако ги прочетеш два-три пъти, оставиш ги да отлежат в главата ти, а после отново ги прегледаш след час-два. Научил бе този метод от един приятел актьор. Така нещата се запечатват в мозъка ти за няколко дни, а после се изпаряват. Този начин му допадаше, тъй като не отнемаше много време и не ангажираше трайно мозъчните му клетки. Страшно се дразнеше от факта, че си спомня какви ли не безобразни дивотии от зубренето за изпити в гимназията. Примерно че Франсес Фолсъм Кливланд, овдовялата съпруга на президента Грувър Кливланд, била първата президентша, която се омъжила за втори път след смъртта на съпруга си, или че името на кораба, който съпровождал „Мейфлауър“ 9 9 Корабът, докарал през 1620 г. първите заселници в Америка. — Б.пр. , но потънал, е „Спийдуел“.

Най-хубавото обаче беше, че подобно отпускане и свободно размишление върху плановете, които прегледаха със Скуайърс, му даваше възможност да се подготви за акцията…

— Генерале!

… и да си приказва с Худ от време на време по радиостанцията. Роджърс се понадигна и махна тапите от ушите си.

— Да, редник Пъкет.

— Господин Худ иска да говори с вас.

— Благодаря, редник.

Пъкет остави радиостанцията на пейката до него и се върна на мястото си. Роджърс си сложи слушалките, а подполковникът се събуди от дрямката си.

— Роджърс слуша.

— Майк, има новини. Севернокорейците обстреляха един от шпионските ни самолети, убиха член на екипажа, а президентът отвърна на удара с удар и унищожи техен самолет на земята.

— Браво на него!

— Майк, ние не сме съвсем на негова страна в случая.

— Така ли? — Роджърс стисна зъби.

— Тук смятаме, че днешният атентат е дело на един южнокорейски офицер, а не на севернокорейците.

— Да не би той да е стрелял и по нашия самолет?

— Не, Майк, но те са навлезли доста навътре в Северна Корея.

— Процедурата в подобна ситуация обаче е да принудят самолета да кацне, без да стрелят — възрази Роджърс. — А ония гадове не са постъпили така, нали?

— Прав си, но нека да оставим споровете за друг път. В момента действаме според план 3 и май нещата ще стават още по-напечени. Може да се наложи да ударим нодоните по въздуха. Вие ще трябва да се погрижите за охраната.

— По свое усмотрение, така ли?