Том Клэнси - Оперативен център

— Шарън, как е Александър?

— Много по-добре. Изведнъж сякаш се отприщи някакъв язовир, пое си дълбоко дъх и хриповете изчезнаха. Докторите казват, че сега дробовете му работят с двадесет процента по-добре. Алекс ще се оправи, Пол.

За пръв път през този ден гласът на Шарън звучеше спокойно и ведро. Долови момичешките нотки в него и се зарадва, че лошите чувства между тях са се изпарили.

Даръл Маккаски и Боб Хърбърт спряха на вратата. Худ им махна да влязат.

— Шар, обичам и двама ви…

— Знам, знам. Трябва да затваряш, нали?

— Да. Извинявай.

— Не се извинявай. Всъщност ти се държа много добре. Благодарих ли ти, че се отби при нас?

— Мисля, че да.

— Ако не съм — благодаря ти. Обичам те.

— Целуни Алекс.

Шарън затвори и Худ остави слушалката на телефона.

— Синът ми се е оправил, а жена ми не ми е ядосана — каза той на двамата мъже. — Ако ми носите лоши вести, сега е моментът да ми ги съобщите.

Маккаски пристъпи напред.

— Джуди Марджолин, офицерът от разузнаването, дето я застреляха… Оказа се, че последната снимка, направена от нея, е на приближаващия се МиГ.

— Да не би някой да я е пробутал на пресата?

— Нещо по-лошо — отговори Маккаски. — Момчетата на компютрите в Пентагона успели да разчетат номера на самолета. Преровили всички скорошни разузнавателни снимки, за да открият къде му е летището.

— О, не, за бога!

— Уви, така е — обади се Хърбърт. — Президентът току-що нареди на военновъздушните сили да го унищожат.

Саривон се намира в Северна Корея, на двеста и четиридесет километра западно от Японско море, осемдесет източно от Жълто море и на осемдесет километра по права линия южно от Пхенян.

Въздушната база в Саривон е първата защитна линия срещу южнокорейска атака по въздуха или с ракети. Една от най-старите бази, построена през 1952 година по време на войната, доскоро базата се модернизираше само когато Китай и СССР отпуснеха техника. Това ставаше не толкова често, колкото искаха от Пхенян. Съюзниците на Северна Корея се страхуваха, че при евентуално обединение с Южна Корея, Западът ще получи достъп до най-съвременните им военни разработки, ето защо КНДР винаги бе изоставала в техническо отношение на няколко крачки от Москва и Пекин.

Радарът на Саривон действаше в радиус от осемдесет километра и прехващаше обекти с диаметър най-малко шест метра. На практика това му даваше възможност да улавя всеки самолет, насочил се към района. По време на ученията разиграваха ситуация, при която вражеската атака от запад не им оставяше време да вдигнат във въздуха бойните си самолети, въпреки че дори при нападение със свръхзвукови бомбардировачи щяха да могат да задействат зенитните си оръдия.

Напречното сечение на самолетите — наричано за кратко НСС — се разчиташе на радара по-добре при странично, отколкото при фронтално приближаване на самолета.

Бомбардировачи от рода на старите Б-52 имаха много високи стойности за НСС — до хиляда квадратни метра, — поради което лесно се улавяха и нацелваха. Дори Ф-4 „Фантом II“ и Ф-15 „Ийгъл“ лесно се забелязваха — „Фантом“ даваше показания за НСС сто, а „Ийгъл“ — двадесет и пет. На другата страна на скалата бяха съвременният бомбардировач Б-2 с данни за НСС една милионна от квадратния метър — почти колкото за едно колибри.

Локхийд Ф-117А „Найтхоук“ имаше НСС една стотна, което се дължеше на уникалната му конструкция тип „обработен диамант“ — хиляди плоски повърхности, насочени така, че ъглите им на отразяване да не съвпадат. НСС намаляваше още повече и поради качествата на материала, използван при направата му. Само десет процента от конструкцията му бе метална, а останалите деветдесет — специална пластмаса, която абсорбираше и разпръскваше радарната енергия, както и инфрачервеното излъчване на F-117A. Използвана бе също и „Филабой“ — външна пластмасова обшивка, съдържаща мехурчета и стъклени нишки, които също намаляваха допълнително показанията за НСС.

Черният самолет беше дълъг седемнадесет метра, висок пет метра и имаше дванадесет метра площ на крилата. Въведен в действие през октомври 1983 година, F-l17А беше в състава на 4450-а тактическа ескадрила във военната база Нелис в Невада. Първа група, наречена „Фъртим Виджилантс“, или „Тайните защитници“, беше разположена на постоянна база в „Пъпешовата ивица“, в северозападната част на изпитателния полигон в Нелис. От времето на операция „Пустинна буря“ обаче самолетите на групата непрекъснато бяха в движение. С прибрани крила Ф-117А можеше да се побере в трюма на транспортния самолет С-5А — единственият начин да бъде прехвърлен на далечни разстояния, без да го засекат, тъй като при дозареждане във въздуха щеше да бъде уловен от радарите.