Том Клэнси - Оперативен център

Ли получи сигнала от Ко точно когато свърши с нареждането на варелчетата с табун в нишата на тунела. Качи се на земята, за да приеме съобщението, а после отново се спусна долу по въжето.

Значи само след няколко часа Грегъри Доналд ще се срещне с генерал Хон Ку. Това не бива да става. Събитието ще привлече симпатиите на света към Северна Корея и може дори да убеди някои от политиците, че КНДР не е замесена в атентата. Вторият и третият етап на операцията трябва да бъдат осъществени, докато напрежението е във връхната си точка.

Доналд трябва да умре. И то скоро.

Ли даде нарежданията си на редник Йо. Другият войник се беше върнал в базата с камиона, за да не събуждат подозренията на генерал Норбом.

Щяха да продължат с прехвърлянето на табуна на север, но след това Йо щеше да довърши акцията сам, а Ли щеше да се оправи с Доналд. Войникът разбра каква голяма отговорност поема и обеща, че всичко ще мине както трябва. Майорът беше сигурен в това — всеки от групата беше обучен да поеме функциите на останалите, ако се случи нещо с другарите му. Приклекнали в тъмнината, двамата се заеха с работата, която бяха обмисляли хиляди пъти с химикал и лист хартия в ръка.

Прокопаните от севернокорейците тунели оформяха сложна мрежа, която се простираше на километър и половина в посока север-юг и на половин километър от изток на запад. Военното разузнаване на Южна Корея правеше понякога опити да ги затвори, но севернокорейците бяха като мравки — щом прекъснеха един от тунелите им, веднага прекопаваха друг. Южнокорейците ги наводняваха, пускаха сълзотворен газ в тях, веднъж дори бомбардираха целия район, но въпреки че големи участъци от тунелите се срутиха, севернокорейците просто изкопаха нови на по-голяма дълбочина.

Групата на Ли наскоро беше прокопала този тунел, привидно за да шпионират врага. Дълбокият девет метра вход беше широк почти метър и двадесет сантиметра в диаметър, но самият тунел беше по-тесен, около деветдесет сантиметра, подобно на севернокорейските, и се свързваше с техния основен тунел, на десетина метра от границата.

За да свалят варелчетата с табун, единият от войниците слезе на дъното на прохода, а другият ги спусна с въже. Ли пазеше горе. Подредиха ги в ниша, изкопана в стената на прохода, иначе нямаше да остане място за хората. Сега Йо щеше да тръгне заднишком по тунела и да насочва варелчетата, а Ли — да ги търкаля след него. Тунелът едва ги побираше и на места щеше да се наложи да ги обърнат по дължина и да ги избутват.

Ли пресметна, че всяко отиване и връщане ще отнеме около седемдесет и пет минути. Нямаше да му остане много време за Доналд, но не смееше да рискува и да прекрати временно операцията, да не би да го хванат и всичко да се провали.

Майорът извади малко фенерче от джоба на униформата си, включи го и го закачи на ремъка на рамото си. Йо навлезе в тунела, Ли внимателно измъкна първото варелче от нишата и го избутало прохода. Клекна на колене и затъркаля варелчето след Йо, който пътем проверяваше дали няма остри камъни, които не са забелязали при предишните си идвания.

Колата на КЦРУ рязко закова на място пред входа на „Бърза помощ“ в Националната университетска болница на „Юлгьонгьо“. Ким Чон остави двигателя включен и се втурна през автоматично отварящата се врата. Тя извика, че води ранен човек, и двама лекари излязоха бързо на дъжда. Единият се насочи към Хван, а другият — към тялото на предната седалка.

— Този е мъртъв — викна Ким на втория доктор. — Помогнете на другия!

Лекарят въпреки всичко отвори вратата и провери пулса, а после влезе в колата, за да му направи изкуствено дишане. На задната седалка колегата му внимателно, но сръчно махна колана и чорапите от раните на Хван. Въпреки че при пристигането им Хван беше блед и почти в безсъзнание, когато двама санитари дотичаха с носилка и го прехвърлиха на нея, той вече почти напълно се бе свестил.

— Ким! — Ръката му потърси нейната във въздуха.

— Тук съм. — Тя бързо се приближи, хвана дланта му и не я изпусна, докато го караха към входа.

— Погрижи се… за другия…

— Добре. — Ким пусна ръката му и проследи с поглед носилката, а после се върна при колата. Вторият лекар се беше отказал от опитите си да съживи непознатия и разглеждаше раните по тялото му.

— Какво е станало, госпожице? — попита той.