Том Клэнси - Оперативен център

— Девизът ти е хубав, Грег, но не важи за севернокорейците.

— И генерал Шнайдер така каза, когато ми четеше конското. Щял да ме остави сам да се пека на огъня. Във Вашингтон щели да постъпят по същия начин. — Той се поколеба за миг. — А ти, Пол?

— Чакай малко.

Худ временно изключи връзката и погледна към Лиз. С крайчеца на окото си забеляза, че Ан кимна бавно. Лоуъл стоеше неподвижно. Главната психоложка помисли малко, а после поклати отрицателно глава.

— Защо не? — попита Худ.

— Ако си негов съюзник, имаш шанс да го накараш да промени решението си. В ролята на противник той ще се изолира от теб.

— А ако го уволним?

— Нищо няма да се промени. Той е преживял тежка загуба днес и смята, че проявява въздържаност и човешко състрадание — често срещана реакция в подобна ситуация. Няма да се остави да го разубедим.

— Лоуъл, може ли Шнайдер да му предяви някакво обвинение — примерно, че е злоупотребил с държавна техника, когато се е обадил по радиостанцията от базата, нещо такова — и да го арестува?

— Съдебният процес ще бъде много труден и може да се наложи да разкрием факти за работата в центъра, които не искаме да стават обществено достояние.

— А ако го затвори само за двадесет и четири часа? От съображения за сигурност или някаква подобна дивотия?

— Може да ни съди. Резултатът ще е същият.

— Няма да ни съди — намеси се Лиз. — Прегледах досието му, когато го назначи, Пол. Никога не е проявявал отмъстителност и всъщност това е бил един от проблемите в дипломатическата му кариера. Държал се е като истински християнин.

— Ан, кои от журналистите са там?

— Принципно не би трябвало да има никой — всички са изпратени в Сеул. Но всеки търси сензационни материали и сигурно вече са потеглили натам. Задържането на бивш висш дипломат веднага ще привлече вниманието им.

— Знаете ли на какво ще ни направят в пресата, ако Доналд отиде на срещата като представител на Оперативния център? — попита Лоуъл. — Ще ни изкарат продажници или група откачени, които действат извън системата.

— Не ми е приятно, но съм съгласна с Лоуъл — потвърди и Ан. — В думите му има логика.

— Доналд няма да каже нищо, дори и да се ядоса — намеси се Лиз. — Светът ще научи единствено, че той действа от името на Дружеството за американо-корейско приятелство.

— Но Шнайдер знае истината — възрази Лоуъл — и предполагам, че ситуацията никак не му допада.

— Така е — каза Худ.

— Ето! Значи може да подшушне новината на журналистите само и само да предотврати срещата.

— Не смятам, че имаме повод да се тревожим — отвърна му Худ. — Той няма да постави президента в неудобно положение и да изложи на удар организация, създадена от самия Лорънс. — Худ отново включи говорителя. — Грег, би ли се съгласил да отложиш срещата, ако успея да убедя някой от посолството да те придружи?

— Моля те, Пол. Посланик Хол никога не би се съгласила без одобрението на президента, а той няма да го даде.

— Отложи срещата и ме остави да опитам. Майк Роджърс е на път за Япония. Ще кацне в Осака около шест часа. Нека да говоря с него и да му предложа да те придружи.

— Браво, Пол, не се предаваш лесно, но сам знаеш, че ако отложа срещата даже с една минута, севернокорейците ще решат, че ги разигравам. Много са чувствителни в това отношение и ще ме отрежат. Аз отивам. Интересува ме само едно — ти с мен ли си или не?

Худ остана абсолютно неподвижен за момент, а после огледа лицата на присъстващите.

— С теб съм, Грег.

Настъпи продължително мълчание.

— Успя да ме изненадаш, Пол. Мислех, че ще ми откъснеш главата.

— Честно казано, точно това смятах да направя отначало.

— Благодаря ти, че не избърза.

— Взех те в центъра заради опита ти, Грег. Нека да видим дали преценката ми е била правилна. Ако пак искаш да поговорим, аз съм насреща.

Худ затвори. Забеляза, че продължава да държи вилицата с набодения домат, и го изяде. Лиз го поздрави с вдигнат палец. Ан и Лоуъл само го гледаха втренчено.

— Бъгс, моля те, изпрати ми последните сведения от Мат — обади се по вътрешната уредба Худ.

— Ей сега.

— Пол, с Доналд е свършено… и с нас също — каза Лоуъл.

— А какво искаш да направя? Той тъй или иначе ще отиде, а аз няма да оставя никого от нашите сам в такова трудно положение. — Худ бавно сдъвка хапката си. — Пък и може да постигне нещо. Доналд е свестен човек.

— Така е — каза Ан. — И всички го знаят. Затова, когато довечера покажат записа на срещата му със севернокорейците в късните новини — Доналд, човекът, който е загубил съпругата си, но е готов да прости, — ще трябва да си търсим нова работа.