Том Клэнси - Оперативен център

— Да, но сме сигурни, че обстреляха един от нашите самолети, Грег! Ако ти трябват доказателства — иди да видиш трупа!

— Престарали са се, а ние точно това трябва да избегнем.

— План 3 не е престараване, Грегъри, а добра военна стратегия и президентът се канеше да спре дотук, само да ги накара да се поизпотят. — Шнайдер се изправи и тикна едрите си ръце в джобовете. — Господи, кой знае какво ще направи, като научи за любовното ти посланийце.

— Страшно преувеличаваш нещата.

— Не, не е така. Нима не разбираш? Ти просто можеш да поставиш президента в безизходно положение.

— Как?

— Какво ще стане, ако ти им протегнеш маслиновата клонка и Северна Корея я приеме, но само по принцип и не изтегли частите си, докато президентът не направи първата крачка? Ако той откаже, ще изглежда, сякаш е пропилял шансовете за постигане на мир. А ако отстъпи, ще излезе, че се е уплашил.

— Глупости!

— Грегъри, замисли се! Какво ще стане с репутацията му, ако хората решат, че ти определяш външната му политика? А когато някой Саддам Хюсеин или Раул Седрас посегне отново към властта или някой луд изпрати ракети към Куба — какво ще правим? Ще викаме Грегъри Доналд ли?

— Ще разговаряме с тях. Ще се опитаме да ги убедим. Въпреки че е организирал блокадата на Куба, Кенеди е преговарял усилено с Хрушчов за изтеглянето на част от нашите ракети в Турция. Всъщност именно това е сложило край на кризата, а не демонстрацията на сила по море. Цивилизованите хора преговарят.

— Хон Ку не е цивилизован.

— Но началниците му са, а от сутринта насам не е имало контакти на високо ниво със Севера. За бога, трудно е да се повярва, че възрастните си играят подобни игрички, но е така. Ако не можем да водим диалог, дори с Хон Ку…

— Аз пък ти казвам, че нищо няма да постигнем с приказки. Той е по-агресивен от Чингиз хан. Господ ми е свидетел — ще те преметне.

— Тогава ела с мен. Помогни ми.

— Не мога. Казах ти — тези хора умеят да използват пропагандата. Ще ме снимат на някой лош черно-бял филм, на който ще приличам на военнопленник от лагерите. Ония във Вашингтон ще полудеят. — Той извади касетата и я сложи на обърнатата си длан. — Грег, стана ми много мъчно, когато разбрах за Сунджи, но това, което искаш да направиш, няма да спаси никого от смърт. Тук съвсем наблизо има повече от милиард комунисти, а по света — милиард други ултрарадикали, религиозни фанатици, моралисти, сектанти и господ знае какви още. Аз и хората като мен защитаваме останалите три милиарда, Грегъри. Дипломатите успяват единствено да спечелят време — понякога за другата страна, като Невил Чембърлейн 8 8 Министър-председател на Англия, който заедно с френския премиер Даладие подписва Мюнхенското съглашение (1938) с хитлеристка Германия. — Б.пр. например. Не можеш да убеждаваш ненормални, Грегъри.

Грегъри сведе очи към лулата си.

— Да… Разбирам.

Шнайдер го изгледа някак странно, а после провери колко е часът.

— Разполагаш с шест часа до срещата. Предлагам ти да си легнеш да спиш, да се събудиш с болки в стомаха и да я отложиш. Междувременно за базата твоето съобщение вече не съществува. Изтрихме го от архивите и извадихме координатите, които си използвал, от справочника. — Той посочи касетофона. — Оттук за пръв път сме научили за срещата — когато те са се свързали с теб. Ако севернокорейците твърдят, че ти пръв си се обадил, ще отречем. А ако се позоват на запис, ще настояваме, че е фалшив. Речеш ли да ни опровергаеш, ще кажем на пресата, че си се побъркал от мъка. Съжалявам, Грег, но няма друг начин.

— А ако убедя Хон Ку да се оттегли?

— Няма да успееш.

— И все пак?

— В такъв случай — отговори му Шнайдер — президентът ще обяви, че той те е изпратил, всички ще му ръкопляскат, ти ще се превърнеш в герой и аз лично ще ти закича медала.

Притиснала радиостанцията до гърдите си, за да не я намокри дъждът, Ким се мушна в колата.

Хван не я изпускаше от погледа си. Един задържан, чиито ръце бяха хванати с белезници зад гърба му, веднъж бе избягал, отключвайки ги с пружинката от механизма на предпазните колани. Но той не следеше Ким от страх, че може да избяга — ако искаше да бяга, щеше да се опита преди, когато бяха сами. Наблюдаваше я, понеже нещо в нея го очароваше. Рядко се постига пълна хармония между патриотизъм и хуманизъм, но при Ким имаше баланс между двете. Самият той се стремеше към подобно равновесие в своя живот и обикновено не успяваше да го постигне — човек не може да се рови в тъмната страна на човешката природа, без да се окаля…