Том Клэнси - Оперативен център

Худ се замисли. Не притежаваше дарбата на говорителката на центъра да се изразява кратко и ясно, но държеше някъде в постоянния файл на Корейската група да присъства предупредителна бележка. Отвори прозорец, който тя щеше да прочете на монитора си, и започна да трака по клавиатурата.

Хърбърт приближи количката си и се зачете над рамото му.

„Господин президент, споделям възмущението ви от нападението над нашия самолет и смъртта на члена от екипажа. Но въпреки всичко настойчиво съветвам да проявим въздържаност от позицията на силата. Ще загубим много, а ще спечелим малко, ако се бием с противник, който може да не се окаже истинският ни враг.“

— Браво, шефе — обади се Хърбърт. — Може да не изразява мнението на Корейската група, но аз съм напълно за.

— И аз — добави Ан. — Не бих могла да го напиша по-добре.

Худ запази добавката и извика лицето на Ан Ферис на екрана. Толкова умело пробутваше идеите си на журналистите по телефона, че той никога не беше сигурен какво всъщност мисли, ако не виждаше изражението й.

В случая мнението й съвпадаше с думите. За пръв път от шестте месеца, откак я познаваше, не бе внесла поправки в нещо, написано от него.

Хърбърт излезе от кабинета. Ан се върна към съвещанието си с говорителя на Белия дом. Худ дочете доклада и нареди на Бъгс да го изпрати по факса от засекретена линия. Останал сам и изненадващо спокоен за пръв път през този ден, той се обади в болницата. Новините там не бяха такива, каквито очакваше.

Войниците в радиоцентъра се задяваха с редник Ко, когато от щаба на генерал Хон Ку, главнокомандващ силите на КНДР, пристигна съобщение. Всички веднага се настроиха сериозно, престанаха да се шегуват с Ко, че се е минал и е поел второ дежурство, и отново провериха координатите, за да са сигурни, че съобщението наистина е излъчено от другата страна на демилитаризираната зона. След това прегледаха и компютърния справочник, за да се уверят, че обаждащият се наистина е бил адютантът на генерала Ким Хо. Компютърът прерови файловете си и за секунди извърши анализ на гласа му. Най-накрая, по-малко от тридесет секунди след получаването на сигнала, те изпратиха потвърждение и включиха двукасетъчното записващо устройство. Един от тях уведоми генерал Шнайдер, че е пристигнало послание от Севера. Наредено му бе да го донесе веднага, щом записът стане готов.

Ко изглеждаше най-съсредоточен, докато петимата слушаха съобщението:

„До бившия посланик Грегъри Доналд в база Чарли. Генерал Хон Ку, главнокомандващ силите на КНДР в база едно, ДМЗ, също приветства господин Доналд и приема поканата за среща в неутралната зона в 08:00 часа.“

Докато един от войниците отговаряше по радиостанцията, че съобщението е прието, друг изтича да занесе копие на записа и касетофон в щаба на генерал Шнайдер.

Ко каза на другарите си, че май наистина е уморен и ще отиде да пийне кафе и да изпуши една цигара. Щом излезе, той се скри в сянката на един камион и разкопча ризата си.

Под мишницата му бе закачен с каишка клетъчен телефон М-2. Ко издърпа антената и набра номера на Ли.

— Чакам кратко и ясно обяснение — каза Шнайдер още с влизането на Доналд, — понеже никак не ми се ще да го отнасям заради чужди грешки.

Генералът беше наметнал халат над пижамата си и държеше в дясната си ръка касетофона и слушалките.

Сърцето на Доналд се разтуптя, но не от суровия тон на Шнайдер — тревожеше се какъв ли е отговорът на Северна Корея. Взе касетофона, притисна едната слушалка до ухото си и го изслуша.

— Обяснението е, че поисках срещата и я получих — каза той, когато записът свърши.

— Значи наистина си извършил тази идиотщина. На всичкото отгоре незаконно и от радиоцентър, за който отговарям аз!

— Да. Надявам се, че можем да проявим разум и да предотвратим войната.

— Кои ние? Грегъри, нямам никакво намерение да седна на масата срещу Хон Ку. Може да си мислиш, че си постигнал някакъв успех, като си го накарал да се съгласи, но той само ще те използва. Защо мислиш, че изчаква? За да могат да подготвят всичко. Ще те снимат как се правиш на добричък, а после президентът ще изглежда, сякаш играе двойна игра…

— А не е ли така?

— Не и този път. От кабинета на Колон казват, че се държи като лъв още от самото начало, както и би трябвало да бъде. Ония мръсници вдигнаха във въздуха центъра на Сеул, убиха собствената ти съпруга, Грегъри…

— Не сме сигурни, че са те — процеди Доналд.