Том Клэнси - Оперативен център

— Да си оставим вратичка за измъкване?

— Именно. Лорънс няма намерение да се извинява за самолета-разузнавач, значи и ние не можем. Но ако се правим, че сме твърди на думи, в един момент ще трябва и да действаме твърдо. Нека вмъкнем малка доза съжаление в нашето изявление, така че ако в даден момент се наложи да отстъпим, да има накъде. Знаеш си работата — като всяка суверенна държава те имат право да защитават територията си и ние съжаляваме, че обстоятелствата са ни принудили да предприемем крайни мерки със същата цел.

— Ще трябва да го съгласувам с Лоуъл…

— Добре. Аз май малко му се сопнах.

— Заслужава си го. Невероятен досадник е.

— Нали е адвокат — оправда го Худ. — Плащаме му да ни дърпа от време на време юздите.

Ан затвори бележника си и се поколеба.

— Днес ял ли си?

— Малко.

— Изглеждаш ми малко отпаднал. Да ти намеря ли нещо за ядене?

— Може би по-късно. — Худ чу гласа на Хърбърт в коридора. — Знаеш ли какво? Ако си свободна около дванадесет и половина, ще поръчаме да ни донесат няколко салати. Ще хапнем и ще обмислим стратегията си.

— Смятай, че сме си уговорили среща. — Каза го така, че през тялото му премина тръпка.

Престори се, че не я гледа, докато тя излизаше. Навлизаха в опасни води, но нищо нямаше да се случи — той нямаше да позволи. И все пак в момента грижите й му бяха приятни.

Бързо превключи, когато Хърбърт се дотъркаля в кабинета, обади се на Бъгс и му нареди да го свърже с министъра на отбраната.

Ракетната база на нодоните се намираше само на сто и десет километра по права линия, но изровените пътища и растителността, която ги зашумяваше почти веднага, щом севернокорейците я разчистеха, забавяше пътуването. След близо три часа тръскане по дупките полковник Сун и помощникът му Кон най-после стигнаха до крайната си цел.

Сун нареди на Кон да спре на върха на хълма над долината, където бяха разположени подвижните ракети. Изправи се бавно в джипа и се загледа в трите платформи, подредени в триъгълник. Дългите ракети лежаха в задната им част под навеси от клони, които ги прикриваха от въздушно наблюдение. Бялата им боя прозираше тук-таме през листата под бледата луна.

— Каква вълнуваща гледка — отбеляза Сун.

— Направо не ми се вярва, че успяхме.

— Да, но пристигнахме. — Сун се загледа в пейзажа под тях. — А когато полетят, ще е още по-вълнуващо.

Бяха постигнали непостижимото. След цяла година тайни контакти със Севера, с общите усилия на майор Ли, капитан Блок и неговият компютърен експерт редник Ко, та дори с помощта на самите врагове, втората корейска война щеше да стане действителност. Вътрешно Сун и Ли се надяваха, че тя не само ще сложи окончателно край на преговорите за обединение, но и ще обвърже напълно американците с тяхната кауза и Северът ще бъде унищожен като военна сила. Тогава обединението нямаше да бъде резултат от компромис, а налагане със сила.

— Карай — нареди Сун и седна.

Джипът се затръска по планинския път към най-близката артилерийска част. Две зенитни установки ZSU-23-4 пазеха базата. На всяка от големите, квадратни стоманени кули край четирите 23-милиметрови оръдия с водно охлаждане, повдигнати на максималните осемдесет и пет градуса, дежуреше по един войник. Обхватът им беше 45 километра. Сун знаеше, че още шест танка са разположени край нодоните и техните радарни антени, разположени отзад на кулите, могат да засекат самолетите по всяко време на денонощието.

Един часовой спря джипа, освети с фенерчето си документите на полковника и внимателно ги разгледа. После вежливо ги помоли да угасят фаровете си, преди да продължат, и отдаде чест. Джипът се запровира надолу по хълма. Пътуваха в мрака заради собствената си сигурност — сред възвишенията можеше да се крият шпионите на врага, а подполковникът би изкушил всеки снайперист.

Жалко би било да те убие сънародник. Защото подполковник Сун само след часове щеше да направи много повече за Южна Корея, отколкото който и да е друг войник в нейната история.

При товарния отсек на самолета на ТУА го чакаха представител на авиолинията и заместник-посланикът. Те се погрижиха за попълването на митническите документи и натоварването на ковчега. Едва когато самолетът излетя, Доналд притисна леко пръсти до устата си и изпрати въздушна целувка в небето, а после се обърна и се качи в хеликоптера.