Том Клэнси - Оперативен център

Здесь есть возможность читать онлайн «Том Клэнси - Оперативен център» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Атика, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Оперативен център: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Оперативен център»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Светът не е спрял да воюва. На ръба между войната и политиката балансира и новосъздаденият Оперативен център. Екипът е страхотен — бивши асове от армията и тайните служби. Но и предизвикателството е жестоко. Кризисни ситуации с терористи и заложници, наркомафиоти и шантави диктатори, търговци и крадци на оръжие… Бойното кръщение на центъра е ужасяващ терористичен акт. Някой се опитва да сблъска Северна и Южна Корея. И докато експертите от центъра трескаво търсят подбудителя, специалната бойна група вече лети към инцидента. Ако Оперативният център не овладее кризата, ще заговорят оръдията…

Оперативен център — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Оперативен център», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Генералът затръшна слушалката. Доналд извади лулата си и започна да я пълни с тютюн.

— Хубаво се изразяваш… особено онова за градинката.

— Благодаря. — Генералът шумно си пое дъх, остави ножчето за писма забучено във възглавничката и се изпъна. — Говорех с председателя на комисията за въоръжените сили.

— Досетих се.

— В гащите си има слънчогледи и си мисли, че като пръдне — святка и гърми — каза генералът, изправи се и заобиколи иззад бюрото.

— Не съм много сигурен какво искаш да кажеш — призна си Доналд, — но е интересно.

— Искам да кажа, че си играе с ония негови възвишени идеи и като всеки интелигент се чувства задължен да бъде ляв. — Той хвана ръката на Доналд с двете си ръце. — Майната му. А ти как се чувстваш?

— Все още имам усещането, че мога да вдигна телефона и да й се обадя.

— Знам. И с мене беше така месеци наред след смъртта на дъщеря ми. По дяволите, понякога все още набирам номера й, без да вдигам слушалката. Естествено е, Грег. Толкова е нелогично, че нея вече я няма.

Очите на Доналд се насълзиха.

— Ако имаш нужда да си поплачеш, давай. Работата ще почака. Знаеш, че във Вашингтон не обичат да си размърдват задника, преди да са огледали във всяка посока, накъдето могат да ритнат топката.

Доналд се захвана отново с лулата.

— Ще се оправя. Трябва да се заема с работа.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Гладен ли си?

— Не. Ядох с Хауърд.

— Сигурно е било много вълнуващо. — Шнайдер го хвана за рамото и го стисна. — Шегувам се. Норбом е свестен човек. Просто малко предпазлив. Не пожела да ми изпрати още войници и техника, докато не е напълно сигурен, че минаваме на план 3 — даже след като застреляха офицера от самолета.

— Разбрах по пътя насам. Жертвата е жена, нали?

— Да. А сега по севернокорейското военно радио ни обвиняват, че сме страхливци, защото се крием зад полите на жените си. За едно им завиждам — сигурно е много хубаво да не се съобразяваш с ония от пресата. Мамка му, вече не е като в старите времена, когато ти беше единственият дипломат тук. Сега всички трябва да пеем с медени гласчета.

— Нищо не е както преди.

— Уви, наистина не е. Казвам ти, Грег, понякога си седя тук и ми иде да зарежа всичко и пак да почна да пришивам етикети на ризите, както в детството ми. Едно време, ако нещо беше правилно или необходимо, просто го правехме. Нямаше нужда да се кланяме на ООН с шапка в ръка и да искаме разрешение от Украйна, за да проведем ядрени опити в собствената си пустиня. За бога, генерал Белини от НАТО гледал интервю по телевизията с някакви идиоти французи, които още ни били сърдити, че случайно сме улучили къщите им през настъплението на 6 юни 1944 година. Кой, по дяволите, ги е снимал тези кретени и им е позволил да се оплакват? Къде се дяна здравият разум?

На Доналд му беше свършил кибритът и той запали лулата си със запалката от бюрото на генерала, която приличаше на ръчна граната. Едва след като дръпна щифта, се усети, че може да е истинска.

— Сам каза, генерале. Телевизията. Всеки вече има място, където може да си изрази мнението, и никой политик не е толкова самоуверен, че да не обръща внимание на такива неща. Трябваше да кажеш на сенатора, че си приятел с водещия на „Шестдесет минути“. Сигурно щеше да се стресне.

— Амин. Е, може колелото отново да се завърти. Като оня роб в „Десетте божии заповеди“, дето искаше да види Спасителя, преди да умре. И когато му забиха нож в корема, се появи Чарлтън Мозес Хестън и го държа в ръцете си, докато умираше. И аз така искам, само веднъж, преди да умра, да видя човека, който ще ни избави от всичката мръсотия и няма да отстъпи, въпреки че може да го намушкат в корема. Ако не ми пукаше за моите хора, по дяволите, щях да отида право в Пхенян и да им върна тъпкано заради офицер Марджолин.

Обсъждането на стратегията беше кратко. Доналд щеше да придружи следващия патрул в отделен джип с шофьор, съпровождан от офицер от разузнаването. Щяха да вземат дигитална видеокамера за нощни снимки и да минат два пъти по протежението на четири километра от демилитаризираната зона. Щяха да изпратят по телефона заснетия материал в Оперативния център, а Доналд щеше да извърши още една обиколка след два часа — достатъчно време, за да забележат дали има някакви промени по границата.

Тридесет и пет минутното пътуване в двете посоки мина без премеждия. Предадоха дигиталната видеокасета на техника, за да я изпрати на Боб Хърбърт.

Докато чакаха следващата обиколка, Доналд отхвърли предложението на Шнайдер да си почине и отиде в радиоцентъра — барака с пет кабинки, натъпкани с радиостанции, телефони и компютри. Паметта им бе претъпкана с какви ли не данни за сигналните интервали, използвани за определяне на източника на предаването и точното местоположение в градуси и минути на всеки предавател в Азия и Тихоокеанския район, както и разписание на честотите в килохерцове, с помощта на което се засичаха с точност определени сигнали. Програмата „СИНПО“ изчистваше всякакви шумове, заглушавания и подобряваше общото качество на сигнала.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Оперативен център»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Оперативен център» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Игры патриотов
Том Клэнси
libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Без жалости
Том Клэнси
Том Клэнси - Код Заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Дъга Шест
Том Клэнси
Том Клэнси - Всички страхове
Том Клэнси
Том Клэнси - Реална заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Хаос
Том Клэнси
Отзывы о книге «Оперативен център»

Обсуждение, отзывы о книге «Оперативен център» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x