Том Клэнси - Оперативен център

— Но не го и оневинява — обади се президентът. — Ако генерал Шнайдер вземе да ръси снаряди над демилитаризираната зона, бъди сигурен, че Пхенян няма да ми се обади, за да ме пита може ли да отвърне на огъня. Пол, извинявай, но сега ми предстои среща с…

Телефонът иззвъня и президентът го вдигна. Лицето му помръкна, докато слушаше мълчаливо. След няколко секунди благодари на обаждащия се и му обеща да му позвъни по-късно. Затвори и облегна чело на събраните си ръце.

— Обади се генерал Маклийн от Пентагона. Пол, вече има необичайно раздвижване сред военните части на Севера. Един МиГ на КНДР е обстрелял наш разузнавателен самолет. Убит е член на екипажа.

Бъркоф изруга.

— Да не би да е неточен предупредителен изстрел? — предположи Худ.

Президентът го изгледа зверски.

— За бога, ти на чия страна си?

— Господин президент, самолетът ни се е намирал в тяхното въздушно пространство…

— И нямам никакво намерение да им се извиняваме! Ще наредя на правителствения говорител да съобщи на журналистите, че в светлината на събитията от днешния следобед трябва да увеличим мерките за сигурност в района. Пресилената реакция на севернокорейците само потвърждава загрижеността ни. Ще уведомя генерал Маклийн, че считано от десет часа сутринта всички американски военни сили в района минават на план 5. По този повод пришпори твоите приятели в Сеул и заедно с Министерството на отбраната до обед ми докладвайте за военната обстановка. Изпрати я по факса — времето ти е твърде ценно, за да се разкарваш напред-назад. — Той вдигна доклада и го пусна отново. — Стив, предай на ЦРУ че искам на всяка цена да открият извършителите на атентата. Не че има значение — Северът може да не е бил замесен досега, Пол, но вече безспорно е.

Катафалката пътуваше на юг към самолетната писта по шосета, задръстени от военни машини, излизащи от Сеул в северна посока.

Седнал отзад в мерцедеса на посланика, следващ катафалката, Грегъри Доналд обърна внимание на увеличения поток от военни части, които напускаха столицата. Като се вземе предвид и обаждането на Боб Хърбърт, можеше да заключи, че отношенията между двете правителства определено се нажежават. Не се изненада. В такава близост с демилитаризираната зона в Сеул възприемаха обявяването на тревога за нещо съвсем обичайно — като гледането на пиратски видеокасети например. И все пак мащабът на операцията бе доста различен. Числеността на прехвърляните подразделения говореше, че генералите не искат да съсредоточават прекалено много войници на едно място, в случай че севернокорейците извършат нападение с ракети.

За момента Доналд се чувстваше напълно дистанциран от всичко това. Беше се свил като в пашкул, хванат в капана на неизбежния факт, че в катафалката пред него лежи жена му, която никога повече няма да види. Не и на този свят. Фаровете на мерцедеса осветяваха колата отпред и докато гледаше черните пердета на задния прозорец, Доналд се запита дали на Сунджи щеше да й бъде приятно, че я возят с държавна кола… още повече тази. Сети се как тя стисна очи, когато й разказа за нея, и се отдаде на спомените, сякаш те някак си можеха да изличат действителността…

Черният кадилак се използваше съвместно от американското, английското, канадското и френското посолство в Сеул. Когато не беше нужен, стоеше паркиран във френското посолство. Тази практика не беше нещо необичайно, въпреки че през 1982 година почти възникна международен инцидент, когато английският и френският посланик неочаквано загубиха свои близки и поръчаха катафалката за един и същ час. Французите твърдяха, че след като колата стои при тях, те трябва да са първи, а англичаните пък настояваха, че на френския посланик е умряла само баба му, а на английския — баща му, и по-пряката роднинска връзка му дава предимство. Французите естествено заявиха, че техният посланик е бил много по-близък с баба си, отколкото английският — с баща си. За да не задълбочават конфликта, двамата посланици наеха услугите на погребални бюра от града и официалната катафалка си остана в гаража.

Грегъри Доналд се усмихна, като си спомни как Сунджи му каза със здраво стиснати очи: „Само в дипломатическия корпус може да се случи войната и резервацията за кола да бъдат равностойни.“ Което си беше вярно. И най-дребната, най-личната или зловеща подробност се превръщаха в международен въпрос. Затова се трогна, а смяташе, че и Сунджи би го оценила, когато английският посланик му се обади в посолството, за да изрази съболезнованията си, и му съобщи, че посолствата няма да използват катафалката за своите жертви от днешния атентат, докато той не свърши с нея.