Том Клэнси - Оперативен център

Очите му неотлъчно следяха черния кадилак, въпреки че умореният му мозък витаеше в някакво полусъзнателно състояние. Припомни си последната им вечеря заедно, последния път, когато се бяха любили, последния път, когато я гледаше как се облича. Усещаше като наяве вкуса на червилото й, аромата на парфюма й, докосването на дългите й нокти по врата си. После си припомни как за пръв път се почувства привлечен от Сунджи — не от красотата или спокойствието й, а от думите й. Тя разговаряше с една приятелка, която бе работила с готвещия се да отпътува посланик Дан Туник. Когато посланикът завърши прощалното си слово пред служителите, приятелката каза:

— Той изглежда толкова щастлив.

Сунджи го изгледа и отвърна:

— Баща ми имаше същия вид, когато изкара камък от бъбрека си. Туник изглежда облекчен, Триш, а не щастлив.

Със своята характерна откритост и независимост тя бе попаднала право в целта. Докато другите пиеха шампанско, Доналд отиде при нея, представи й се, разказа й историята с катафалката и се влюби в нея до уши още преди тя да отвори здраво стиснатите си очи. А сега седеше в колата, потокът от сълзи бе пресъхнал, но не и този на спомените и единственото му утешение беше, че когато я видя за последен път жива, докато тичаше към него с намерената обица, на лицето й бе изписан израз на пълно облекчение и щастие.

Мерцедесът отби след катафалката от шосето по посока на летището. Доналд щеше да изпрати Сунджи до самолета на ТУА, който ще върне тялото й в Щатите, а после щеше да се качи на чакащия „Бел Ирокез“ за краткия полет до демилитаризираната зона.

Хауърд Норбом ще реши, че е постигнал своето по други канали. Чувстваше се малко виновен към стария си приятел. Но поне генералът няма да бъде замесен, когато Грегъри се опита да влезе в контакт със севернокорейците. Благодарение на разговора с Хърбърт последствията ще се стоварят върху неговата глава… и върху Оперативния център.

Когато Бай Гун му се обади, че арестуването е минало без произшествия, Ким Хван се почувства раздвоен — постъпиха правилно, но беше жалко, че загубиха толкова интересна фигура в лицето на госпожица Чон. Неговите криптографи все още не бяха разгадали шифъра й, въпреки че разполагаха със съдържанието на част от информацията, изпращана от нея, тъй като й я бяха подхвърлили чрез Бай Гун. Съдържателят на бара каза на Ким, че синът му служел в армията и от време на време й предаваше истински, но маловажни данни за числеността на частите, топографски координати и промени в командния състав.

КЦРУ от четири години следеше последния урожай от агенти на Северна Корея в Сеул, без да се намесва. Първият агент ги заведе при втори, после при трети и четвърти. Петимата бяха нещо като отделна групичка, в центъра на която стояха Ким и един майстор-пекар. Хван считаше, че са обхванали всички. Сега, след залавянето на момичето, щяха денонощно да следят останалите, за да проверят с кого ще се свържат или кой ще бъде новият агент, прехвърлен на нейно място.

Тревожеше го обаче фактът, че в малкото разшифровани съобщения нямаше и намек за днешното нападение. Всъщност на пекаря, който изпичаше съобщенията си заедно със закуските, даже му бе наредено да отиде на окървавеното тържество и да прецени настроенията на тълпата по въпроса за обединението. Вярно е, че Северът може да е уведомил за атентата само тесен кръг участници в него и да не е съобщил на агентите си, но Хван все пак се съмняваше, че така безразсъдно биха ги изложили на опасност. Защо ще го пращат на честването, ако възнамеряват да пролеят кръв?

Дежурният сержант се обади, че изпратените агенти са се върнали — заедно с госпожица Чон, — и Хван седна зад бюрото си, за да ги посрещне. Никога не я беше виждал на живо, само по снимки. Грегъри Доналд го беше научил как да се подготвя за срещата си с хора, които не познава лично. Опита се да запълни празнотите, за да провери доколко предположенията му ще съвпаднат с действителността. Високи ли са, какъв е гласът им, а ако подозира, че човекът е агент, как ще се държи — раздразнително, агресивно или ще е склонен да сътрудничи. Всъщност единствената полза от цялото занимание се състоеше в това, че Хван правеше преглед на цялата информация, с която разполагаше преди срещата.

Знаеше, че госпожица Чон е висока метър и шестдесет и седем сантиметра, на двадесет и осем години, с хубава, дълга, катраненочерна коса и тъмни очи. Според Бай Гун била костелив орех. Хван подозираше, че притежава и чувствителността на музикант, острия характер на жена, принудена да търпи задевките на мъжете в бара и навика на всички агенти предимно да слушат и по-малко да приказват, да събират информация, а не да я раздават. Ще се държи предизвикателно — както постъпват повечето севернокорейци, когато се срещат с южнокорейци.