Том Клэнси - Оперативен център

Хърбърт кимна.

— После искам да уведомиш Роджърс — продължи Худ. — Кажи му да се осланя на собствената си преценка. Ако е съгласен — а подозирам, че ще бъде, — групата му да ни докладва за ракетите „Нодон“ в района на Диамантените планини.

Хърбърт отново кимна и завъртя количката си от масата, явно все още уязвен от думите на Мат.

Худ натисна копчето и излезе, последван от Хърбърт и останалите членове на екипа.

Стол се носеше като градоносен облак по коридора към кабинета си, а Фил Катцен подтичваше, за да не изостава.

— Много съжалявам, че шефът те натресе така, Мати. Знам, че няма особено да ти помогна.

Стол изръмжа нещо неразбираемо, но Фил не беше сигурен, че държи да го чуе.

— Хората рядко осъзнават, че напредъкът в много голяма степен се дължи на поуките от грешките.

— Не е грешка — озъби се Стол. — Никога досега не е ставало такова нещо.

— Разбирам. Ти ме подсети за по-големия ми брат. Когато му чукнаха четиридесет и петте годинки, заряза жена си и работата си в „Нинекс“, и реши да обиколи света. Обясни ми, че това било промяна в начина на живот, а не криза на средната възраст.

Стол се закова на място.

— Фил, днес аз си дойдох както винаги на работа и отгоре ми се стовари нещо като метеор от кредата. Аз съм един динозавър, който се бори за живот, а ти никак не ми помагаш. — Той отново закрачи. Фил тръгна след него.

— Добре тогава, чуй това. Когато си пишех дисертацията за лова на китове в СССР, отидох на спасителна акция с „Гринпийс“ в Охотско море. Открихме, че руснаците са измислили начин да излъчват фалшиви сонарни сигнали със звукови предаватели, разположени в морето. Ние улавяме ехо и хукваме да спасяваме стадото, пък животинките даже не са там, а ловците си трепят китове някъде другаде.

Двамата влязоха в кабинета на Стол.

— Това не е сонарен сигнал, Фил.

— Не, не е. Само че по-важното в тая история е друго. Започнахме да правим видеозаписи на сигналите и открихме, че когато предавателите се включат, се получава едва забележим енергиен взрив…

— Прекъсване. Често се среща.

— Именно. Въпросът е, че сигналът си имаше характерен отпечатък, нещо, което можем да проверим, преди да се претрепем да издирваме кит, дето го няма. Нашите компютри се изключиха за двадесет секунди. Ти го нарече параван и може би си прав. Но докато гледах часовника в Бункера, разбрах, че има едно поне око, което не е примигнало.

— Компютърният часовник.

— Именно.

— И с какво ни помага това? Хубаво — знаем от кога до кога е траяло изключването.

— Помисли малко. Сателитът е продължил да записва образите, въпреки че не е можел да ги предава на Земята. Ако сравним снимка от секундата преди изключването със снимка от секундата след това, можем да успеем да установим какво се е случило със системата.

— На теория — да. Ще трябва да се наложат една върху друга и да се сравнят за дребни промени…

— Така както астрономите търсят астероиди, които се движат към звездно поле.

— Да, и ще отнеме страшно много време да се съпоставят десетките кадри, точица по точица. Даже не можем да оставим компютрите да го направят, понеже може да са програмирани да подминават определени факти.

— Там е работата. Не са ни нужни компютри. Достатъчно е да сравним само един набор снимки отпреди и след изключването. Това имах предвид, като споменах компютърния часовник. Той няма да се е изключил, даже да е имало вирус. Но все пак някаква частица от секундата е изминала, докато фалшивият образ замести истинския…

— Да! По дяволите, така е. И това ще си личи по кода за часа на снимките. Вместо да се получават на… — колко, всеки осемдесет и девет стотни от секундата, първият фалшификат ще се е забавил, макар и едва забележимо.

— И това забавяне ще е отбелязано отдолу на самата снимка.

— Фил, ти си гений. — Стол зашари по бюрото и грабна калкулатора си. — Добре. Снимките пристигат на 0,8955 секунди. Ако открием някоя, дето се е забавила с 0,001 секунди, тя ще е първата от фалшификатите.

— Ето, това е. Сега остава да помолим НРЦ да ги преровят и да открият несъответствието във времето.

Стол се хвърли на стола си, хвана Стив Винс на телефона и му обясни положението. Докато чакаха, отключи едно чекмедже, пълно с дискети за диагностика, и се захвана да проверява вътрешната система.

Боб Хърбърт вътрешно кипеше, докато търкаляше количката към кабинета си. Скърцаше със зъби, устните му бяха ядовито стиснати, челото — намръщено. Ядосваше го не само нетактичността на Мат, но и отчасти усещането, че Стол все пак е прав. Наистина нямаше разлика между засечката в компютърната система и провала на мерките за сигурност в американското посолство в Бейрут, организирани от самия Хърбърт. И двете бяха част от всемирните гадости в живота. Не можеш да ги избегнеш, колкото и да се опитваш.