Том Клэнси - Оперативен център

Стол беше разстроен, но същевременно и заинтригуван и удивен. Още повече че екранът примигна и светна секунда преди да включи запасната батерия.

Компютърът започна да издава звуци и на екрана заизлизаха съобщения и надписи — зареждаше съставената от самия Стол контролна програма. Когато свърши, от говорителя се разнесе мелодраматичният електронен глас на Мики Маус.

— В момента вървят ли други програми, Мати?

— Не — унило отвърна той.

— Колко време трая изключването?

— Деветнадесет секунди и осемдесет и осем стотни.

Компютърът зареди програмата и на монитора се появи познатият син екран. Стол натисна F5 и Enter, за да провери директорията.

Худ се подпря на стола зад Мат и погледна екрана.

— Пак работи…

— Май е така. Изгуби ли ти се нещо?

— Като че ли не. Бенет тъкмо запазваше документа. Хубаво е, че накара всичко пак да заработи…

— Аз нищо не съм направил, шефе. Ако не броим това, че си седя тук и псувам.

— Системата сама ли се включи?

— Не. Подадена й е команда.

— Но не от теб.

— Не от мен. — Стол поклати глава. — Това просто е невъзможно.

— И Амелия Ърхарт 3 3 Първата жена, прелетяла със самолет през Атлантическия океан. — Б.пр. е имала карта — обади се от прага Лоуъл Кофи.

Стол не му обърна внимание и продължи да проверява директорията — всички файлове бяха налице. Извика един от тях и когато не се появи надпис за грешка, се увери, че самите файлове са наред.

— Всичко изглежда наред. Поне данните като че ли не са изчезнали. — Дебелите му показалци сръчно летяха по клавишите. Стол беше написал аварийната програма като на шега, без да очаква, че някога ще му се наложи да я използва. Сега набързо набута файла й в системата, за да провери всичко от начало до край. Щеше да извърши по-задълбочена диагностика по-късно със секретния софтуер, който държеше под ключ, но за момента тази програма също бе в състояние да посочи дали има някакви съществени проблеми.

Худ захапа долната си устна.

— Ти кога пристигна, Мати?

— Записах се в пет часа и четиридесет и една минути. Слязох тук две минути по-късно.

— Кен Оган да ти е докладвал за някакви необичайни случки?

— Нищичко. Нощната смяна минала съвсем гладко, като по вода.

— И морето е било съвсем гладко при потъването на „Титаник“ — отбеляза Кофи.

Худ се направи, че не го е чул.

— Но това не означава, че нищо не се е случило в сградата. А и всеки, който има компютър на работното си място, може да влезе в системата.

— Да — потвърди Стол. — И то не само днес. Би могло да е бомба със закъснител, предварително заложена така, че да избухне сега.

— Бомба — замисли се Худ. — Като в Сеул.

— Дали не е случайна грешка? — попита Кофи. — Не може ли някой просто да е натиснал грешно копче?

— Почти невъзможно е — отвърна Стол, докато наблюдаваше как програмата започва да върши чудесата си. По екрана светкавично пробягваха цифри и букви — търсеше отклонения във файловете, команди, които не съответстват на съществуващите програми или не са вкарани по нормалния начин.

Худ забарабани с пръсти по облегалката на стола.

— Ако се съди по думите ти, излиза, че може би си имаме внедрен човек.

— Допустимо е.

— Колко време ще е нужно да се напише програма, която да съсипе цялата система?

— Понякога часове, понякога — дни. Зависи дали си добър. Но това не означава, че програмата е написана тук. Би могло да е съставена навсякъде, а после да е пробутана в софтуера.

— Но нали проверяваме…

— Проверяваме дали всички пръсти са ни на място. В момента точно това правя.

— Дали пръстите са ни на място? В смисъл дали нещо не си съответства?

Стол кимна.

— Ние слагаме код на нашите данни, който се запазва на определени интервали — или на всеки двадесет секунди, или на всеки тридесет думи. Ако кодът не се появи, проучваме данните по-внимателно, за да проверим дали са си наши.

— Давай нататък, Мати — сложи ръка на рамото му Худ.

В ухото на Стол се стече пот.

— Ще давам я. Никак не обичам да ме правят на глупак.

— Междувременно, Лоуъл, ти накарай дежурния да започне да преглежда видеоматериалите от снощи — всяко ъгълче и кътче. Искам да знам кой е влизал и излизал. Да увеличат пропуските им на записа и да ги сверят със снимките в досиетата — дали са истински. Алискас да се заеме с тази работа. Той има остро око. Ако не открият нищо необичайно, да се върнат един ден назад, а после — още с един.

Кофи запревърта пръстена с емблемата на университета си.