Том Клэнси - Оперативен център

— Разбрах, а колкото до събитията — президентът ни възложи да оглавим Корейската група. Смята да играе твърдо.

— Добре.

— Когато всичко приключи, ще си поговорим на пица и бира. В момента имаш заповед да продължиш към целта. Ще ви съобщим, ако настъпят някакви промени.

— Ясно.

— Освен това, Майк…

— Да?

— Вече не сме в първа младост — дай възможност на младежта да се изяви.

Прекъснаха връзката и Роджърс се облегна с усмивка назад. Само че споменаването на пицата малко го беше боднало. Може би беше просто съвпадение, но Худ притежаваше някакъв необясним усет да долавя мислите на хората. Роджърс често се питаше дали го е развил, след като се е намесил в политиката, или точно този своеобразен талант го е привлякъл към нея. Винаги когато му идваше да му тегли една, си напомняше, че Худ не случайно е бил назначен на директорското място… колкото и да му се искаше той самият да го заема.

Нямаше да е лошо и понякога да ходи с него на конните състезания, вместо да се прави на примерен семеен мъж. Сигурно с неговата интуиция щяха да спечелят цяло състояние, а и някои от познатите му дамички можеха да накарат Худ да се поотпусне… и да гони по-малко хората в центъра.

Роджърс свали слушалките, опря гръб на студеното алуминиево ребро на транспортния самолет и прокара ръка през посивяващата си коса, подстригана с машинка само преди един ден.

Знаеше, че Худ не може да избяга от характера си, нито пък той самият би могъл да се промени — и в това навярно нямаше нищо лошо. Какво беше казал Лаодам 1 1 Син на царя на феакийците Алкиной от „Одисея“ на Омир. — Б.пр. на Одисей? „Влез в игрите ни тогава и нека ти олекне на сърцето.“ Какво представлява човек без съперничеството и конкуренцията, които го пришпорват? Ако Одисей не беше спечелил състезанието по хвърляне на диск, нямаше да го поканят в двореца на Алкиной и да получи даровете, които изиграли такава важна роля по пътя му към дома.

— Сър — обади се Скуайърс, — искате ли да се заемем с плановете за операцията? Ще ни отнеме няколко часа.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Роджърс. — Ще ми олекне на сърцето.

Скуайърс му хвърли озадачен поглед. Генералът се премести по-близо по пейката и посегна към голямата папка.

Лиз Гордън седеше в тесния си кабинет, чиято единствена украса бе снимката на президента с автограф, една визитна картичка на Фройд и мишена за стрелички с образа на Карл Юнг, подарък от бившия й втори съпруг.

От другата страна на голото метално бюро помощниците й Шерил Шейд и Джеймс Соломон работеха на преносимите си компютри, включени към компютъра „Пиър-2030“ на Лиз.

Лиз запали ново „Марлборо“ от фаса на предишното, без да сваля очи от екрана, и се обви в дим.

— Очевидно всички данни сочат, че президентът на Северна Корея е доста стабилна личност. Вие какво мислите?

— Показателите клонят към средата на графиката и дори към още по-голяма уравновесеност. Силна връзка с майката… постоянна приятелка… не забравя рождени дни и годишнини… няма сексуални отклонения… нормална диета… пие съвсем умерено. Дори разполагаме с онова изказване на доктор Хуон, че когато говори, изразява идеи, а не се опитва да впечатли хората с речника си, който е доста богат.

— А и ако се съди по данните за приближените му, никой от тях няма да се опълчи срещу него — добави Шерил. — Ако експлозията е дело на терористи, те не са от кръга около президента.

— Точно така — потвърди Лиз. — Джими, а при теб как е?

— Графиката на агресивността представлява абсолютно права линия. В лични разговори, записани тук и от ЦРУ след последния ни доклад от седем часа вчера сутринта, президентът, който е и премиер-министър, и генерален секретар на комунистическата партия, и други водещи фигури в КНДР са изразили общото си нежелание да се включат в какъвто и да било вид конфронтация на полуострова.

— В крайна сметка излиза, че сме били прави от самото начало — обобщи Лиз през облак дим. — Методологията е вярна, изводите — също. Може да се каже, че изследването е готово. — Тя дръпна отново от цигарата и нареди на Соломон да изпрати по факса на посланика в Пекин имената на най-войнствено настроените китайски лидери. — Мисля, че няма защо да се притесняваме от тях, но Худ иска да предвиди всички възможности.

Соломон откачи компютъра си от нейния и тръгна към стаята си.

— Смятам, че горе-долу изпълнихме всички желания на Худ — каза Лиз и запафка усърдно цигарата си, докато Шерил затваряше компютъра си и разкачаше кабела. Лиз я наблюдаваше внимателно. — Колко хора сме тук, Шерил — седемдесет и осем?