Том Клэнси - Хаос

— Значи планираш да ме осъдиш — каза Хаузен, стараейки се да се овладее. — Имай предвид обаче, че колкото и дълбоко да се сгромолясам, ти ще паднеш още по-надолу.

— О, не споделям мнението ти — отвърна французинът.

— Разбираш ли, за разлика от теб, аз съм поставил между себе си и дейностите си множество ешелони от готови да умрат за мен служители. На практика съм си изградил империя от същества, които споделят всичките ми чувства. Дори наех един, който ми помогна да проследя живота и дейността на Рихард Хаузен. Него вече го няма, но той ме снабди с огромно количество информация за теб.

— И въпреки всичко има закони — възрази Хаузен. — Съществуват много начини да се докаже съучастничеството на даден човек в престъпление.

— Има си хас да не го знаеш — отвърна бившият му състудент. — Но така или иначе, за онзи случай в Париж вече има давност. Законът не може да ме докосне, теб също. Помисли си обаче какво би сполетяло имиджа ти, когато хората разберат какво се е криело зад него. Когато вестниците гръмнат.

Хаузен мълчеше.

— Искам само да знаеш, че възнамерявам да те съсипя — продължи събеседникът му. — Искам да го знаеш, цялото ти съзнание да бъде обсебено само от тази мисъл. Да живееш в страх.

— Не — каза Хаузен. — Ще намеря начин да се справя с теб.

— Възможно е — съгласи се гласът. — Но дори и в този случай не трябва да забравяме възхитителната тринадесетгодишна балерина. Защото макар вече да съм се отказал да се занимавам с деца на тази възраст, в групата ми има момчета, които…

Хаузен натисна бутона за изключване, пъхна телефона в джоба си и се обърна. С усилие успя да се усмихне и запита най-близкия работник къде е тоалетната. После махна на Ланг да отведе гостите долу, без да го чака. Трябваше да се измъкне, за да обмисли какво да прави.

Влезе в тоалетната и рухна над мивката. Напълни шепите си с вода и потопи в тях лицето си.

Жерар Дюпре.

Име, което се бе надявал никога вече да не чуе, лице, което никога да не види.

Но той се бе върнал заедно с най-мрачната нощ от живота му, с ужаса и вината, от които бе бягал години наред.

И Хаузен заплака, все така притиснал длани към очите си. Заплака от страх… и срам.

Четвъртък, 8:16

Вашингтон, окръг Колумбия

След като остави Били в училището и си даде почивка от няколко минути да смъкне притока на адреналин от видеоигрите, Роджърс използва телефона в автомобила си, за да се обади на Даръл Маккъски. Връзката на Оперативния център с ФБР вече бе тръгнал за работа и Роджърс го улови на телефона в колата му. Генералът нямаше никак да се изненада, ако колите им се разминеха, докато те двамата си говореха по телефона. Започваше все повече да вярва, че модерната технология не представлява нищо друго, освен тарикатски начин да продаваш на хората две тенекиени кутии и жица за хиляди долари. Разбира се, тези тенекиени кутии бяха оборудвани със скрамблери, които размесваха високи и ниски гласови тонове в единия край и после ги възстановяваха на другия. Ако случайно някой се включеше в разговора, щеше да чува само безсмислени писукания.

— Добро утро, Даръл — поздрави Роджърс.

— Добро утро, генерале — отвърна Маккъски. И тази сутрин беше в обичайното си кисело настроение. — Не ме питайте как завърши снощи волейболът. Скъсаха ни задниците.

— Няма да питам — обеща Роджърс. — Слушай, имам нещо, дето трябва да го провериш. Една група на име АСБ — Асоциация само за бели. Да си чувал за нея?

— Чувал съм. Само не ми казвай, че си го чул на Балтик Авеню. Това трябваше да е дълбока тайна.

— Не знаех — отвърна Роджърс.

Балтик Авеню беше текущият код на ФБР за действие, предприето срещу противник на територията на Съединените щати. Кодовете се меняха всяка събота и Роджърс винаги чакаше с нетърпение утрото на понеделник, когато Маккъски му съобщаваше новите пароли.

— Балтик Авеню занимава ли се с Асоциацията? — запита Роджърс.

— Не — отвърна Маккъски. — Във всеки случай не директно.

Роджърс беше достатъчно схватлив и не го разпитва за повече подробности. Макар и линията да беше защитена, това беше ефективно само срещу случайни подслушвачи. Разговорите можеха да бъдат следени и дескрамблирани, а някои от белите расистки групи разполагаха с най-съвършено оборудване.

— Кажи ми все пак какво ти е известно за тази Асоциация — каза Роджърс.

— Те са от голямото добрутро — отвърна Маккъски. — Разполагат с по два паравоенни тренировъчни лагера в югоизточните, югозападните и северозападните щати. Предлагат обучения от рода на как да си излееш сам куршуми до следучилищни занимания за деца. Издават едно лъскаво списание, което разполага с новинарски бюра и офиси за реклама и продажби в Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго; също така спонсорират един много нашумял роксъстав „Белите мъжаги“.