Том Клэнси - Хаос

Уинтър паркира колата зад една огромна бетонна саксия, предназначена да служи като барикада срещу потенциални терористични акции. Слязоха и прекосиха застлания с каменни плочи тротоар, прокаран сред късо подстриганата трева. Пред стъклената врата видеокамера засне образите им. Миг по-късно от високоговорителя под камерата се разнесе женски глас и ги покани да влязат. Разнесе се бръмчене и Уинтър отвори вратата.

Вътре ги посрещнаха двама въоръжени стражи. Единият бе застанал пред пропуска, а другият стоеше зад преграда от бронирано стъкло. Стражът отвън провери документите им за самоличност от Конгреса, прокара портативен детектор на метал по куфарчето и после ги придружи по коридора. В дъното имаше асансьор, а пред него пазеше трети въоръжен страж.

— Като гледам, можем да икономисаме на бюджета петдесет хиляди долара — обърна се Барбара към Нийл, щом вратите на асансьора се затвориха. Помощниците изразиха шумно единодушието си, докато асансьорът препускаше надолу, към подземията, откъдето се ръководеше реалната дейност на Оперативния център.

Пред асансьора бе застанал четвърти страж, пак въоръжен. Само че този път беше жена.

— Седемдесет и пет хиляди — обърна се отново към помощниците си Барбара.

Отново показаха удостоверенията си за самоличност и жената ги насочи към една приемна.

Сенаторката Фокс я изгледа злобно.

— Тук сме, за да се срещнем с генерал Роджърс, а не да чакаме благоволението му.

— Съжалявам, госпожо. Той не е тук.

— Не е тук ли? — Сенаторката погледна часовника си и шумно изпръхтя. — Господи, а пък аз си мислех, че генерал Роджърс живее тук. — Тя отново прониза дежурната с поглед. — Има ли телефон в колата си?

— Да, госпожо.

— Обадете му се, ако обичате.

— Съжалявам, но не разполагам с този номер. Само мистър Ейбръм го знае.

— Тогава се обадете на него — заповяда сенаторката. — Кажете на мистър Ейбръм, че бихме искали да го видим. Предайте му също така, че не обичаме да чакаме в приемни.

Дежурната телефонира на помощник заместник-директора. Макар че смяната му официално приключваше в шест сутринта, той имаше пълномощията да изпълнява задълженията на директора в негово отсъствие.

Докато тя набираше номера, вратата на асансьора се отвори и се появи отговорничката по политическите и икономическите въпроси Марта Макол. Красивата четиридесет и девет годишна чернокожа жена беше закачила киселото си сутрешно изражение, но мрачното й настроение изчезна в мига, в който зърна сенаторката.

— Сенатор Фокс! — възкликна тя. — Как сте?

— Карам я още — отвърна сенаторката. Стиснаха си ръцете и Марта прехвърли погледа си от сенаторката върху младата пазачка и попита:

— Какво има?

— Не знаех, че Супермен има нужда от сън — отбеляза сенаторката.

— Супермен? — повдигна вежди Марта.

— Генерал Роджърс.

— О! — изсмя се Марта. — Ясно. Той спомена, че ще се отбие до Скуайърс тази сутрин.

— Без съмнение, за да се погрижи за момчето — каза сенаторката.

Пазачката извърна смутено глава. Марта протегна ръка.

— Защо не изчакате в офиса ми? Ще поръчам да донесат кафе и кроасани.

— Кроасани? — ухили се сенаторката и се извърна към Нийл. — Седемдесет и пет хиляди и двеста.

Двамата мъже се ухилиха, Марта също. Сенаторката знаеше, че Марта няма представа за какво става дума. Просто се бе усмихнала, за да не се дели от общото настроение. Нямаше нищо лошо в това; само дето усмивката й демонстрираше прекалено голям брой зъби, без да казва нищо за собственичката им. Истината беше, че сенаторката не мислеше, че Марта има чувство за хумор.

Тръгнаха по застлания с килим коридор.

— Как вървят нещата в Комисията по контрола върху разузнаването? — запита Марта. — Не съм чула за никакви сериозни последствия след мисията на групата в Русия.

— Като знам, че успяха да предотвратят преврат, не съм изненадана — отвърна сенаторката.

— Аз също — каза Марта.

— Последното нещо, стигнало до ушите ми, е че президентът Жанин казал на помощниците си в Кремъл, че иска да сложи паметна плоча на моста — след като го възстановят, разбира се — в чест на подполковник Скуайърс.

— Това би било чудесно! — възкликна Марта.

Стигнаха офиса й и Марта въведе кода с клавиатурата, вградена в касата. Вратата се отвори с рязко изщракване и тя се отмести, за да пропусне сенаторката и помощниците й.

Бил Ейбръм се втурна при тях още преди Марта да настани сенаторката в креслото.