Том Клэнси - Хаос

— Добро утро на всички — обяви веселият мустакат офицер. — Исках само да ви съобщя, че генерал Роджърс ми се обади само преди минута и ми каза, че ще закъснее малко.

Продълговатото лице на сенаторката Фокс се удължи още повече, а веждите й се надигнаха.

— Проблеми с автомобила ли? — запита тя.

— Попаднал е в задръстване. Каза, че си нямал и представа колко се било влошило движението по пътищата напоследък.

Сенаторката рухна в мекото кресло. Помощниците й останаха изправени зад нея.

— Не спомена ли господин генералът защо е закъснял? Той знае отдавна за уговорката ни.

— Да, не е забравил — каза Ейбръм. Дребните му мустачки се надигнаха от едната страна. — А… каза също така да ви предам, че бил ангажиран в симулация на реални бойни действия с персонала на ударната група.

Марта стрелна злобно Ейбръм.

— За тази сутрин нямаше насрочени никакви симулации на бойна тревога. — Злобата в погледа й се усили. — Да не е пак някоя от идиотските им битки в басейна…

— Не — побърза да я увери Ейбръм и подръпна края на вратовръзката си. Било нещо друго. Нещо извънредно. Сенаторката поклати глава и каза ледено:

— Ще почакаме.

Боби Уинтър още държеше куфарчето. Когато сенаторката проговори, той го остави на пода до креслото.

— Ще почакаме — повтори сенаторката, — защото това, което имам да казвам, не търпи отлагане. Но аз ви обещавам, че когато генерал Роджърс най-накрая благоволи да пристигне, ще завари един Оперативен център коренно различен от онзи, който е напуснал снощи. — Вирнатото й носле се вирна още повече. — Коренно различен.

Четвъртък, 14:10

Хамбург, Германия

Компанията на Пол Худ напусна ресторанта в един и двайсет. Оставиха Боб Хърбърт в хотела, за да поддържа телефонна връзка относно нападението върху филмовата площадка, и отидоха до фабриката на Мартин Ланг, която се намираше на тридесет минути път северозападно от Хамбург, в Глюкщат.

Подобно на Хамбург, градчето се издигаше по двата бряга на Елба. За разлика от Хамбург обаче то беше малко старомодно — последното място, където Худ би очаквал да види модерен завод за микрочипове. Не че сградата приличаше кой знае колко на фабрика. По-скоро напомняше на преобърната пирамида, цялата покрита с тъмни стъкла.

— Бонбонче — подсвирна Стол.

— Наистина е красива — каза Ланг. — Беше конструирана по-скоро да отразява околностите, отколкото да ги нарушава.

— След като видяхме как комунистите са замърсили въздуха, водата и красотата на Източна Германия, започнахме да изпипваме още по-добре сградите, така че не само да допълват околната среда, но и да доставят удоволствие на работещите в тях — поясни Хаузен.

Триетажната сграда беше светла и просторна. Основният цех беше разделен на три секции. Веднага след входната врата се откриваше обширно открито пространство с миниатюрни кабинки, където хора работеха на компютри. Надясно се намираха редица офиси. А в далечния край, отвъд кабинките, зад една стъклена преграда, мъже и жени в лабораторни бели костюми, маски и шлемове работеха по сложния фоторедукционен процес, който превръщаше чертежите в мащаб едно към едно в микрочипове и печатни платки.

— Работи се от осем до пет с две почивки, една едночасова и една половин час — каза Ланг. — Имаме спортна зала и басейн в сутерена, а също и малки стаи с койки и душове за всеки, който иска да си почине или да се освежи.

— Мога да си представя какво ще стане, ако поставят койки и душове на работните места във Вашингтон — засмя се Стол. — Никой няма да си мръдне и пръста да свърши и най-малката работа.

След като показа на гостите сравнително малкия първи етаж, Ланг ги поведе към по-просторния втори. Още не бяха пристигнали, когато клетъчният телефон на Хаузен се обади.

— Може да са новини за нападението — каза Хаузен и се дръпна към близкия ъгъл.

Ланг показа на американците как чиповете се произвеждат масово на автоматизирани линии. Стол се влачеше подир групата, изучаваше таблата за управление и гледаше как работят камерите и щамповащите машини, които вършеха работа, навремето по силите единствено на човешките ръце. Той постави раницата си върху една маса и побъбри с една жена, която използваше микроскоп за проверка на отпечатаните схеми. Запита я дали може да хвърли един поглед през окуляра, а тя вдигна очи към Ланг, който й кимна. Стол погледна през окуляра и похвали жената за звуковата платка с чудесен дизайн.